– Ей!
– Да? – попита Робин малко хладно, защото Холи беше груба, а Вениша Хол беше привикнала да се отнасят към нея с някакво ниво на респект.
– Хубаво де, каква е цялата тази работа?
Макар че на Кевин явно му се искаше да участва в разговора, личеше си, че отношенията му с Холи не са чак толкова напреднали, че тя да го допусне при обсъждане на финансови въпроси. Той се отдалечи нацупен към един от игралните автомати.
– Да седнем ей там – предложи Холи, като взе новата си чаша бира и посочи на Робин ъглова маса до пиано.
По перваза на пъба бяха подредени кораби в бутилки: красиви и крехки изделия в сравнение с огромните чудовища, строени отвъд стената пред прозорците. Шареният мокет на пода успешно прикриваше многобройните лекета; растенията в саксии зад завесите изглеждаха тъжни и повехнали, но неподходящата украса и спортни трофеи придаваха уют на големия салон, а яркосините работни дрехи на клиентите навяваха асоциации за братство.
– „Хардейкър и Хол“ представляват голяма група военни, претърпели сериозни травми извън бойното поле – започна да рецитира Робин предварително подготвената си реч. – Докато преглеждахме архивите, попаднахме на случая с брат ви. Естествено, няма как да сме сигурни, докато не разговаряме с него, но той има пълните основания да добави името си към списъка на ищците. Делото му е от типа с високи очаквания да бъде спечелено. Ако той се присъедини към нас, ще засилим натиска върху армията да плати. Колкото повече ищци наберем, по-добре. На господин Брокбанк това няма да му струва нищо, естествено. Ако не спечели – обяви тя, имитирайки телевизионните реклами, – няма да плаща разноски.
Холи не каза нищо. Лицето й остана сурово и изопнато. По всичките й пръсти освен на онзи, където се слагаше брачната халка, имаше евтини пръстени от жълто злато.
– Кевин спомена нещо, че близките можели да получат пари.
– О, да – оживено отвърна Робин. – Ако уврежданията на Ноъл са повлияли на семейството...
– Повлияха, и още как – изръмжа Холи.
– Как? – поинтересува се Робин и извади бележник и молив от преметнатата през рамото си чанта.
Предвиждаше, че алкохолът и огорчението ще са най-големите й съюзници, за да извлече максимум информация от Холи, която вече я блазнеше шансът да разправи история като за пред адвокат.
Първата й грижа беше да смекчи вече създаденото впечатление за враждебност към пострадалия й брат. Тя предпазливо разказа на Робин как Ноъл постъпил в армията на шестнайсет години. Бил й отдал всичко, тя била неговият живот. О, да, хората не си давали сметка за саможертвите, които правели войниците... Знаела ли Робин, че Ноъл бил неин близнак? Да, родени били на Коледа – Ноъл и Холи...
Докато разказваше цензурираната история на брат си, тя представяше и себе си в благоприятна светлина. Мъжът, с когото беше споделяла обща утроба, се отправил към света, пътувал, сражавал се, бил повишаван в чин в Британската армия. Храбростта и авантюризмът му рефлектираха върху нея, останала си в Бароу.
– ...и се ожени за жена на име Айрийн. Вдовица. Взе я с две деца. Господи. Ни едно добро дело не остава ненаказано, нали такава беше приказката?
– Какво имате предвид? – любезно попита Вениша Хол, като поклащаше остатъка от топлото и кисело като оцет вино в чашата си.
– Ожени се и имаше син от нея. Прекрасно момченце... Райън... Истинска прелест. Не сме го виждали вече от... шест години ли станаха? Или седем? Кучка. Да, Айрийн просто духна един ден, докато той бил на лекар. Отведе и децата, а синът му беше всичко за него. Та толкова по въпроса, дето се вземали за в болест и здраве... Съпруга, няма що. Заряза го, когато най-много имаше нужда от подкрепа. Кучка.
И тъй, пътищата на Ноъл и Британи се бяха разделили отдавна. А дали той не си бе поставил за цел да проследи доведената си дъщеря, която винеше също толкова, колкото Страйк, за тежките си поражения? Робин запази неутрално изражение, докато сърцето й препускаше. Щеше й се да може да прати съобщение до Страйк на мига.
След като жена му го напуснала, Ноъл се явил неканен на прага на семейния дом, миниатюрната къща на Станли Роуд, в която Холи била живяла през целия си живот и която обитавала сама след смъртта на втория си баща.
– Прибрах го – рече Холи и изпъна гръб. – Семейството си е семейство.
Не спомена за завоалираните обвинения на Британи. Холи разиграваше загрижената и предана сестра, но Робин вече бе достатъчно опитна, за да знае, че и в престореното изпълнение има зрънца истина, които могат да бъдат отсети от очевидната плява.