Питаше се дали Холи знаеше за изобличаването в сексуален тормоз над дете. Все пак беше се случило в Германия и не беше се стигнало до повдигане на обвинение. Ала ако Брокбанк наистина е бил с мозъчно увреждане при изписването си, би ли имал съобразителността да премълчи причината за позорното си оттегляне от армията? Ако е бил невинен и с размътено съзнание, не би ли говорил, може би дори неспирно, за несправедливостта, погубила перспективите му?
Робин взе на Холи трета голяма бира и умело я насочи към темата за поведението на Ноъл, след като го бяха категоризирали като инвалид.
– Не беше същият човек. Пристъпи. Припадъци. Пиеше шепи лекарства. Тъкмо бях приключила с грижите по втория ми баща, който претърпя инсулт, и Ноъл взе че ми се изтърси у дома с неговите конвулсии и...
Холи удави края на изречението в надигнатата чаша с бира.
– Лош късмет – коментира Робин, която вече си водеше записки в малко тефтерче. – Проблемно ли беше поведението му? Семействата често посочват това като най-тежката последица.
– Да – отвърна Холи. – Характерът му преди не беше прекрасен, а хич не се подобри от това, че му бяха разбълникали мозъка в главата. На два пъти направо порути къщата. Вечно беснееше и вдигаше скандали. Е, онзи вече се и прочу – заключи мрачно Холи.
– Моля? – попита Робин недоумяваща.
– Шибаната гадина, дето го преби.
– Гадина...?
– Проклетият Камерън Страйк!
– А, да – пророни Робин, – чувала съм го.
– Е, как не, нали е частен детектив сега, пишат го по всички вестници! Тогава беше проклет полицай и така преби Ноъл, че го осакати за цял живот...
Опяването продължи известно време в същия дух. Момичето си водеше бележки и чакаше Холи да каже по каква причина военната полиция беше отишла при брат й, но тя или не знаеше, или твърдо беше решила да не казва нищо. Единственото сигурно беше, че Ноъл Брокбанк изцяло обвиняваше действията на Страйк за своята епилепсия.
След година, прекарана сякаш в чистилището, през която Броканк изливал върху сестра си и къщата й всичките си огорчения и лоши настроения, заминал за Манчестър да работи като охрана в заведение, служба, която му уредил приятел от Бароу.
– Значи е бил достатъчно здрав, че да работи? – опита се да уточни Робин, защото картината, която й бе обрисувала Холи, бе на човек, неспособен да контролира пристъпите си на гняв.
– Е, да, тогава беше горе-долу добре, стига да не пиеше и да си вземаше лекарствата. Доволна бях да му видя гърба. Направо ми взе здравето, докато беше тук – заяви Холи, внезапно припомнила си, че има обещана парична компенсация за онези, на които се е отразила зле травмата на роднините им. – Взех да получавам пристъпи на паника. Ходих и при джипито. Има го записано в документите й.
Следващите десет минути бяха изпълнени с подробен преразказ как лошото поведение на Брокбанк се отразило на живота на Холи. Робин кимаше съчувствено и вмъкваше насърчителни фрази от сорта „Да, чувала съм това и от други роднини“ и „О, да, това ще има тежест в изложението“. После Робин предложи на вече укротената Холи четвърта бира.
– Тоз път аз ще почерпя – рече сестрата на Брокбанк и се опита да стане.
– Не, не, плащам с пари на фирмата, отредени за разноски – възрази Робин. Докато изчакваше наливането на нова пинта „Макюън“, тя провери мобилния си телефон. Пристигнало беше поредното съобщение от Матю, което тя пренебрегна, и едно от Страйк. Отвори го.
Всичко наред ли е?
Да – отговори му с есемес.
– И тъй, брат ви е в Манчестър – заговори тя с Холи, щом се върна на масата.
– Не – отвърна Холи, като отпи юнашка глътка „Макюън“. – Уволнили го.
– О, така ли? – учуди се Робин с готов в ръката молив. – Ако е в резултат на медицинското му състояние, може да помогнем за неправомерно уволнение...
– Не е било заради това – отсече Холи.
Странно изражение пробяга по навъсеното й лице: проблясък на сребрист лъч между буреносни облаци, нещо мощно, което се опитваше да пробие.
– Върна се тук – каза тя – и всичко се започна наново...
Последваха още описания на насилие, ирационален гняв, изпотрошени мебели. Накрая Брокбанк си намерил нова работа „в охранителната сфера“ и заминал за Маркет Харбъро.
– И оттам се върна – продължи Холи, а пулсът на Робин се ускори.
– Значи е тук, в Бароу? – попита.
– Не – отвърна Холи. Вече беше пияна и й ставаше все по-трудно да поддържа линията на разговора, която искаше да следва. – Върна се само за две седмици, но този път му заявих, ще насъскам полицията по него, ако пак се появи, така че се махна окончателно. Имам нужда да пусна една вода – заяви Холи – и от цигара. Ти пушиш ли?