– Да – каза той. – Добре.
Тя го накара да се върне във фоайето и да плати. Там седеше червенокоса със свръхтегло в дълбоко изрязана рокля от ликра. Погледна го с надежда.
– Той иска руса – заяви съучастничката на Страйк, след като той подаде още сто и двайсет лири и лицето на червенокосата помръкна.
– Ингрид е с клиент – отсече Мама и тикна парите на Страйк в чекмеджето. – Ще чакате тук, докато се освободи.
И тъй, той седна между кльощавата тайландка и червенокосата и всички гледаха „Стани богат“, докато в коридора не се появи дребен мъж с костюм и бяла брада, който мина забързано, избягвайки да погледне когото и да било, и изчезна навън зад черните завеси. Пет минути по-късно дойде стройна изрусена жена, за която Страйк предположи, че е на неговата възраст; беше облечена в лилава рокля от ликра и с ботуши до коляното.
– Вървете с Ингрид – нареди Мама, а Страйк и момичето покорно поеха обратно към малката стаичка.
– Той не иска масаж – обясни задъхано първото момиче на блондинката, когато вратата се затвори. – Интересува се къде е отишъл Ноъл.
Русата намръщено огледа Страйк. Може и да беше два пъти повече на години от колежката си, но беше хубава, с тъмнокафяви очи и високи скули.
– За какво ви трябва? – попита с чист есекски акцент и добави спокойно: – От полицията ли сте?
– Не – отвърна Страйк.
Внезапно лицето й се оживи от осъзнаване.
– Я почакайте – изрече бавно. – Знам кой сте... вие сте онзи Страйк! Камерън Страйк! Детективът, който хвана убиеца на Лула Ландри и... Боже, някой не ви ли изпрати крак неотдавна?
– Да, така беше.
– Ноъл беше направо обсебен от вас! – възкликна тя. – Кажи-речи, само на тази тема говореше, след като ви показаха в новините.
– Сериозно ли?
– Да, все повтаряше как сте му причинили мозъчно увреждане!
– Не мога да си присвоя цялата заслуга за това. Значи, го познавахте добре?
– Не чак толкова добре – отвърна тя, правилно интерпретирала въпроса му. – Познавах Джон, негов приятел от север. Беше чудесен човек, един от редовните ми клиенти, преди да замине за Саудитска Арабия. Мисля, че са били съученици. Стана му мъчно за Ноъл, защото е служил в армията и си имаше проблеми, затова го препоръча за работа тук. Обясни, че не му потръгнало в живота. Убеди ме да дам стая под наем на Ноъл при мен.
Тонът й ясно подсказваше, че според нея съчувствието на Джон към Брокбанк е било незаслужено.
– И как беше?
– Отначало се държеше прилично, но след като свали гарда, постоянно се пенеше за нещо. За армията, за вас, за сина си. Побъркан е на тема сина си и как ще си го върне. Твърдеше, че по ваша вина сега не можел да го вижда, но аз не успях да схвана логиката му. На всеки би станало ясно защо бившата му жена не го иска близо до момчето.
– И защо?
– Мама го завари да държи внучката й на коленете си и да й бърка под полата – каза Ингрид. – Тя е на шест години.
– А – промълви Страйк.
– Замина, без да си плати наем за две седмици, и повече не го видях. Но съм благодарна, че се махна.
– Знаете ли къде отиде, след като беше уволнен?
– Нямам представа.
– Значи, нямате начин да се свържете с него?
– Сигурно пазя мобилния му номер – каза тя. – Но не знам дали той още го използва.
– Бихте ли ми го дали?
– Изглеждам ли като да нося мобилен телефон у себе си? – попита тя и вдигна високо ръцете си. Ликрата и ботушите очертаваха плътно всяка нейна извивка. Щръкналите й зърна личаха ясно под тънката тъкан. Поканен да я огледа, Страйк се насили да поддържа контакт с очи.
– Бихте ли се срещнали с мен по-късно да ми го дадете?
– Не ни е позволено да обменяме адреси и телефонни номера с клиенти. Такива са условията тук, миличък, по тази причина ни се забранява да носим телефони. Ето какво – каза тя, като го измери от горе до долу. – Като знам кой си и как си фраснал мръсника, а отгоре на това си герой от войната, готова съм да се видя с теб, като свърша работа.
– Би било чудесно – зарадва се Страйк. – Много благодаря.
Не знаеше дали не си е въобразил, че в очите й проблесна флиртаджийско пламъче. Нищо чудно да се бе поддал на аромата на масажни масла и на скорошните си мисли за топли хлъзгави тела.
Двайсет минути по-късно, след като изчака достатъчно дълго, че Мама да остане доволна от свършената работа, Страйк напусна „Тайландска орхидея“ и пресече улицата до мястото, където Робин го чакаше в колата.
– Двеста и трийсет лири за стар номер на мобилен телефон – изпъшка той, когато потеглиха към градския център. – Дано поне си струва. Търсим улица „Адам и Ева“. Кафето се казва „Апълби“. Тя ще се види там с мен след малко.