Робин намери място за паркиране. Зачакаха, като обсъждаха казаното от Ингрид и похапваха кейкчетата, прибрани от Страйк на закуска. Робин беше започнала да разбира причината за леко наднорменото тегло на Страйк. Никога преди не бе провеждала разследване, траещо повече от двайсет и четири часа. Когато човек бе принуден да се храни само в попътни закусвални и в движение, лесно превключваше на шоколад и нездравословни храни.
– Ето я и нея – каза Страйк четиресет минути по-късно, слезе от ландроувъра и се отправи към „Апълби“. Робин разгледа приближаващата се блондинка, сега облечена в дънки и късо палто от имитация на лисица. Имаше тяло на модел и подсети Робин за Платиненорусата. Минаха десет минути, после петнайсет. Не се показваха нито Страйк, нито момичето.
– Колко време е нужно да се вземе телефонен номер? – изрече сърдито сама на себе си тя. Вече й ставаше студено в колата. – Мислех, че искаш да идем в Корби.
Беше я уверил, че нищо не се е случило, но знаеше ли човек? Може и да беше. Може би момичето бе намазало Страйк с масла и...
Робин забарабани с пръсти по волана. Замисли се за Елин и как би се почувствала тя, ако знаеше какво е правил Страйк този ден. После подскочи леко, като се сети, че цял ден не е поглеждала телефона си да види дали Матю не е оставил ново съобщение. Извади го от джоба си и видя, че нищо не е получила. След като го бе уведомила, че твърдо няма да отиде на рождения ден на баща му, беше млъкнал.
Блондинката и Страйк излязоха от кафенето. На Ингрид, както изглеждаше, не й се щеше да пусне Страйк. Когато той й махна за довиждане, тя се наведе напред и го целуна по бузата, после се отдалечи със секси походка. Той видя, че Робин го наблюдаваше, и влезе в колата с позасрамена гримаса.
– Това изглеждаше интересно – коментира Робин.
– Не чак толкова – отвърна Страйк и й показа в телефона си номер, обозначен като „Мобилен на Ноъл Брокбанк“. – Тя просто се разбъбри.
Ако Робин беше колега мъж, със сигурност щеше да добави: „Сваляше ме сериозно“. Ингрид беше флиртувала безсрамно на масата, като преглеждаше бавно списъка на контактите си и се чудеше на глас дали още пази номера, докато Страйк взе да се притеснява, че няма да научи нищо от нея. После се поинтересува дали някога са му правили истински тайландски масаж, взе да подпитва по каква причина търси Ноъл, да любопитства за случаите, които беше разрешил, особено за този с красавицата супермодел, първият, донесъл му известност. Накрая с топла усмивка настоя той да вземе и нейния номер „ей така, за всеки случай“.
– Искаш ли да пробваш с номера на Брокбанк сега? – попита Робин, припомнила си как Страйк огледа задните части на отдалечаващата се Ингрид.
– Какво? Не. Това трябва да се обмисли. Може да имаме само един шанс, ако той вдигне. – Погледна часовника си. – Да тръгваме, не искам да пристигнем много късно в Корби...
Телефонът в ръката му иззвъня.
– Уордъл – каза Страйк.
Той прие разговора и включи на високоговорител, така че и Робин да чува.
– Какво ново?
– Идентифицирахме трупа – съобщи Уордъл. Нотка в гласа му подсказваше, че името ще им е познато. В кратката пауза образът на момиченцето с неговите малки, подобни на птичка очи, пробяга в паника през съзнанието на Страйк.
– Казва се Келси Плат и е момичето, което ти е писало за съвет как да отреже крака си. Била е на шестнайсет години.
Страйк бе обзет едновременно от облекчение и недоверие. Заопипва за писалка, но Робин вече записваше.
– Карала курс за гувернантки в някакъв колеж и така се запознала с Оксана Волошина. Келси по принцип живеела със сестра си и партньора на сестрата. Казала им, че заминава на някакъв стаж от колежа за две седмици. Не са съобщили за изчезването й, защото не били разтревожени. Очаквали я да се върне чак довечера. Оксана твърди, че Келси не се разбирала със сестра си и я помолила да остане две седмици в дома й, за да си отдъхне от нея. Очевидно момичето е планирало всичко, като ти е писало именно от онзи адрес. Сестрата е напълно съсипана, разбираемо. Още не мога да изкопча нищо смислено от нея, но потвърди, че почеркът на писмото е на Келси, а фактът, че е искала да се освободи от крака си, не й дойде като пълен шок. Имаме ДНК проби от четката за коса на момичето. Съвпада. Тя е.
Седалката на Страйк проскърца, когато той се доближи по-плътно до Робин да погледне записките й. Дрехите му й замирисаха на цигари и носеха бегъл лъх на сандалово дърво.
– Значи, със сестрата живее партньор? – попита той. – Мъж ли?
– Не можеш да го прикачиш на него – предупреди го Уордъл и Страйк се досети, че самият Уордъл вече се бе помъчил да го направи. – Пенсиониран пожарникар на четиресет и пет, далеч не в прекрасна физическа форма. Болни бели дробове и желязно алиби за въпросния уикенд.