– Уикенд...? – подхвана Робин.
– Келси напуснала апартамента на сестра си вечерта на първи април. Знаем, че трябва да е умряла на втори или на трети, доставили са ви крака на четвърти. Страйк, ще ми трябваш тук, за да отговориш на още въпроси. Рутинно е, но трябва да снемем официалните ти показания за онези писма.
Нямаше кой знае още какво за казване. След като прие благодарността на Страйк, че ги е уведомил, Уордъл затвори. Настана мълчание, по време на което Робин се разтрепери от вторичния шок.
28
. . . oh Debbie Denise was true to me,
She’d wait by the window, so patiently.
Blue Öyster Cult, ‘Debbie Denise’
Lyrics by Patti Smith
...о, Деби Дениз ми бе тъй вярна, / чакаше ме до прозореца си търпеливо.
Блу Ойстър Кълт, „Деби Дениз“.
Текст Пати Смит – Б. пр.
– Цялото това пътуване бе загуба на време. Не е Британи. Няма как да е Брокбанк.
Облекчението на Страйк бе неимоверно. Багрите по улица „Адам и Ева“ внезапно се избистриха, минувачите изпъкваха по-ярко, изглеждаха по-симпатични, отколкото преди да получи обаждането. Значи, все пак Британи бе жива някъде. Случилото се не беше по негова вина. Кракът не беше нейният.
Робин не казваше нищо. Чуваше тържествуването в гласа на Страйк, усещаше облекчението му. Тя, разбира се, никога не беше срещала Британи Брокбанк и докато от една страна се радваше, че момичето е живо и здраво, оставаше си налице фактът, че друго момиче е умряло при ужасни обстоятелства. Вината, от която се бе освободил Страйк, легна тежко на нейната съвест. Тя беше тази, прочела по диагонал писмото на Келси и пъхнала го в чекмеджето на откачалките, без да му отговори. Дали нещо би се променило, питаше се Робин, ако се беше свързала с Келси и я беше посъветвала да потърси квалифицирана помощ? Или ако Страйк й се беше обадил и беше обяснил, че е изгубил крака си във войната, и каквото и да са й наговорили за неговата травма, е било лъжа? Обзета от гузни мисли, Робин усещаше всичките си вътрешности сгърчени.
– Сигурен ли си? – попита тя гласно след цели пет минути мълчание, през което и двамата бяха потънали в собствените си мисли.
– За какво да съм сигурен? – обърна се към нея Страйк.
– Че няма как да е Брокбанк.
– След като не е Британи... – подзе Страйк.
– Току-що ми каза, че онова момиче...
– Ингрид?
– Ингрид – с леко раздразнение повтори Робин, – да. По нейните думи Брокбанк е бил обсебен от теб. Държи те отговорен за мозъчното си увреждане и за загубата на семейството си.
Страйк я гледаше смръщен и замислен.
– Онова, което казах снощи – как убиецът иска да те принизи и да омаловажи геройството ти през войната, – би паснало идеално с всичко, известно ни за Брокбанк – продължи Робин. – Не мислиш ли, че като е срещнал тази Келси, това, че може би е видял белега на крака й, същия като на Британи, или думите й, че иска да се освободи от него, може да са отключили нещо. Все пак не знаем какво точно се случва при мозъчно увреждане...
– Мозъкът му не е чак толкова увреден. – процеди Страйк. – Преструваше се в болницата. Сигурен съм.
Робин не отговори нищо, а се загледа в хора, излезли да пазаруват и движещи се нагоре-надолу по улица „Адам и Ева“. Завиждаше им. Каквито и свои грижи да си имаха, те надали включваха осакатяване и убийство.
– Правиш логични заключения – каза накрая Страйк. Робин отгатваше, че е отнела ентусиазма му от облекчилата го новина. Той погледна часовника си. – Хайде, да тръгваме за Корби, ако искаме да свършим нещо там днес.
Бързо изминаха двайсетте километра между двата града. По намръщеното изражение на Страйк Робин съдеше, че разсъждава над дискусията им за Брокбанк. Пътят не беше забележителен с нищо, околният пейзаж бе еднообразен, с някой и друг жив плет или дърво край пътя.
– И тъй, Лейн – каза Робин в опит да изтръгне Страйк от потискащ унес. – Припомни ми за него.
– Лейн, да – изрече бавно Страйк.
Права беше да предполага, че е потънал в мисли за Брокбанк. Сега се принуди да се съсредоточи, да прегрупира мислите си.
– Лейн беше връзвал и наранявал с нож жена си. Два пъти е бил обвиняван в изнасилване, доколкото знам, но така и не си е платил за това. Опита се да ми отхапе половината лице на боксовия ринг. Общо взето, е хитър мръсник и склонен към насилие, но, както ти казах, според бившата му тъща е бил болен, като е излязъл от затвора. Твърди, че заминал за Гейтсхед, но надали е останал дълго там, ако е живял с тази жена в Корби през 2008 година – каза Страйк и отново провери картата за улицата на Лорейн Макнотън. – Възрастта съвпада, периодът също... ще видим. Ако Лорейн я няма, ще се върнем след пет часӚ.