Оставиха я в опушената и претрупана с вещи дневна, вдигнала превързания си глезен, вероятно още малко по-тъжна и засрамена в резултат от посещението им. Шумът от истеричното куче ги следваше чак до дворната пътека.
– Поне да й бяхме направили чаша чай или нещо такова – изрече Робин с чувство за вина, когато се качиха обратно в ландроувъра.
– Тя дори не си дава сметка колко леко се е отървала – подхвърли окуражително Страйк. – Помисли за горката старица там – посочи той „Нортфийлд“. – Била е пребита за няколко мизерни лири в повече.
– Мислиш, че е бил Лейн?
– Разбира се, че е бил проклетият Лейн – изръмжа Страйк, докато Робин включваше двигателя. – Огледал е хубавичко къщата, докато уж й е помагал. И забележи, че докато толкова много е страдал от артрит, все пак е бил способен да коси трева и почти да убие стара жена.
Робин беше уморена и гладна, главата я болеше от застоялия цигарен дим. Успя само да кимне и да потвърди, че звучи логично. Беше потискащ разговор и перспективата за още два часа и половина шофиране до дома никак не я привличаше.
– Нали не възразяваш да потегляме? – каза Страйк, като погледна часовника си. – Казах на Елин, че ще ида да я видя довечера.
– Няма проблем – отвърна Робин.
И все пак по някаква причина – може би заради главоболието, може би заради самотната жена в „Съмърфийлд“, останала сред спомените за обичани хора, които я бяха напуснали – на Робин отново й се доплака.
29
I Just Like To Be Bad
Харесва ми да съм лош – Б. пр.
Понякога му беше трудно сред хора, които се мислеха за негови приятели: мъже, с които поддържаше контакти, когато му трябваха пари. Кражбата бе тяхно основно занятие, напиването до несвяст в събота вечер – представата им за отдих; той беше популярен сред тях, имаха го за другар, за равен. Равен!
В деня, когато полицията я откри, желанието му беше да е сам, да се наслади на целия медиен шум. Материалите във вестника бяха добро четиво. Чувстваше се горд: за пръв път бе успял да убие на спокойствие, без да бърза, да организира нещата както той ги искаше. Възнамеряваше да стори същото със Секретарката: да има време да й се наслади, докато е жива, преди да я убие.
Единственото му огорчение беше, че въобще не се споменаваха писмата, които би трябвало да насочат полицията към Страйк, да ги накарат да разпитват и изтормозят мръсника, така че името му да бъде обсипвано с кал по вестниците и тъпият народ да реши, че няма как да не е забъркан.
Ала ето че се редяха колона след колона с факти, снимки на апартамента, където й беше видял сметката, интервюта с полицая хубавец. Наслаждаваше се на материалите: те бяха сувенири също като парчетата от нея, които бе взел за частната си колекция.
Разбира се, неговата гордост и радост трябваше да бъде укривана от То, защото към То в дадения момент трябваше да се подхожда много внимателно. То не беше доволно, никак дори. Животът не се бе подредил както То беше очаквало и на него му се налагаше да се преструва, че му пука, да бъде загрижен и отзивчив, защото То беше полезно за него: носеше му пари, а можеше да се наложи да го снабдява и с алиби. Човек не знаеше кога ще му потрябва. Веднъж бе на косъм да бъде разкрит.
Случи се при второто му убийство – в Милтън Кейнс. Не мърсиш собствения си праг: това винаги бе един от водещите му принципи. Не беше ходил в Милтън Кейнс нито преди, нито след случая и нямаше никаква връзка с това място. Беше откраднал кола, отделно от момчетата, солова акция. Предварително си беше подготвил фалшиви номера. А после просто я беше подкарал и се чудеше дали ще му излезе късметът. След първото убийство последваха няколко провалени опита: заговаряше момичета в пъбове, в клубове, опитваше се да ги отдели, само че не му се получаваше така добре, както в миналото. Вече не изглеждаше добре както някога, знаеше го, ала не му се искаше да установява модел с проститутки. Ако прибягваш към един и същ тип всеки път, полицията ще събере две и две. Веднъж му се беше удало да затътри подпийнало момиче в тъмна уличка, но още преди да успее да извади ножа, се зададоха група кискащи се хлапаци и той офейка. След това се отказа от опитите да забърсва момичета по обичайния начин. Налагаше се да става със сила.
Шофирал бе часове наред с нарастващо разочарование: нямаше и помен от потенциална жертва в Милтън Кейнс. Десет минути преди полунощ вече бе на ръба да се откаже и да се задоволи с проститутка, когато я зърна. Тя се караше с гаджето си на островче по средата на улицата; беше късо подстригана брюнетка с дънки. Задмина ги с кяолата, като ги наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Видя я как изфуча и тръгна, беше като пияна от собствения си гняв и сълзи. Вбесеният мъж, когото остави насред пътя, викна след нея, после с отвратено изражение пое в обратната посока.