— Престани, за бога! — Но бебето само ревна още по-силно. Едно от размахващите й се юмручета улучи бутилката и тя се претърколи от ръката на Джелсомина в леглото.
— О! Стига!
Тя вдигна ръка и здравата зашлеви бебето по бузата.
В следващия миг воят на бебето стана толкова силен, че много скоро силиците му се изчерпиха и то само продължи да надува гърдите си, без да успее да ги напълни с въздух.
— Боже мой, какво сторих? — изплаши се Джелсомина и също се разплака. Сграбчи бебето в прегръдката си и зарида над рамото му, като тялото й внезапно се преви и смали. Къде се дянаха досегашната й твърдост, увереност и непоклатимо хладнокръвие? За пръв път ми се случваше да я видя да не може да се справи с грижите около нас двамата. Личеше си, че сега съвсем не знае какво да предприеме.
— Е, нищо, няма нищо — заговори отново тя, напевно и провлечено. — Няма нищо, бедничката ми. Нищо лошо няма да те сполети…
На сутринта ни събуди звънът на телефона. Обаждаше се бащата на Джелсомина. Тя се постара да го увери, че при нас всичко е наред.
— Само гдето чичо Марио не е в къщата — завърши тя. — Мисля, че се е приютил в котелното.
От другия край на линията долетя краткия недоволен възглас на баща й.
— Той вече въобще не ходи във фабриката — добави Джелсомина след кратка пауза. После отново заговори баща й, чийто глас отекваше много по-силно от нейния. Джелсомина настръхна и заговори с оправдателен тон:
— Ами че как бих могла да зная? Може би има прекалено много работа във фермата. Винаги стои само там, в котелното.
Не след дълго пикапът на чичо Алфредо спря на алеята за коли пред нашата къща. Той се запъти първо към котелното, но само след няколко минути излезе от там и обиколи задния двор. Прибра се в къщата със зачервено от гняв лице.
— Къде е той?
— Не е ли в котелното? — учуди се Джелсомина.
Чичо Алфредо я удари силно отзад по темето.
— Глупачка си ти! Не го ли видя кога се е измъкнал с пикапа си?
Чичо Алфредо ни накара да се качим в неговия пикап. За беля през цялата сутрин бебето не спря да плаче. Чичо Алфредо сбърчи чело в недоволна гримаса, докато обръщаше пикапа си, за да излезе на пътя.
— Не можеш ли да го укротиш?
Чичо Алфредо живееше в покрайнините на градчето, точно в подножието на хълма, така че цялото пътуване беше само няколко километра — по задните улички и малко по магистралата, преди да стигнем до внезапно появилия се наклон. Изкачихме се по стръмнината и щом стигнахме най-високата точка, в далечината — като чудодеен, приказен мираж — се открои горната част на езерото. Добрахме се до неговата къща — тясна, износена, висока, покрита със същата имитация на тухли, както и нашето котелно. Но котелното край къщата на Чичо Алфредо беше от бетон, а неговата оранжерия имаше метални рамки. Джелсомина веднага ме вкара вътре и аз се заковах на прага, очарован от буйната растителност, изпълваща пространството като гъста гора. Навред се виждаха жълти цветя, редом с краставици и други зеленчуци, а въздухът трептеше от бръмченето на пчелите и от мириса на земята.
Леля Мария ни чакаше край задната врата. Направи ми впечатление, че лехите край оранжерията бяха засети след последното ми посещение тук. Зелените редици, идеално очертани, се простираха далеч нататък, чак до ниските дръвчета в дъното.
— А къде е Марио? — попита ни леля Мария.
— Ах, да, пак за Марио заговорихме. Тази идиотка, дъщеря ти…
Джино, синът на чичо Алфредо, се появи иззад майка си и се приведе над нея. Може би, за да се покаже колко е загрижен за нея и колко вече е възмъжал. Лицето му още беше подпухнало от спането. Косата му, силно разрошена, се сипеше на неравни кичури над челото. Чичо Алфредо го повика в пикапа си, откъдето Джелсомина и аз вече бяхме излезли, за да потегли заедно с него към магистралата.
Леля Мария пое бебето от ръцете на Джелсомина.
— Защо плаче малката? Да не би да е гладна?
Прибрахме се в кухнята, която се оказа по-неподредена дори и от кухнята на баща ми. На места керамичните плочки бяха износени и се виждаше дървото под тях, а стените бяха осеяни с мръсни жълти петна. В един от ъглите имаше мивка, натъпкана с мръсни дрехи, а на печката беше оставен буркан със сос за спагети, чиято тежка миризма изпълваше цялата кухня.