Така продължи много дни и напълно изгубих представа за всичко наоколо, знаех само за хода на болестта си, за моите острови на внезапно проясняване и после за спускането ми в мрака, за ужасната болка, за странното блуждаене на мислите ми. Имах чувството, че хората се бяха обърнали против мен, макар всеки път да изпитвах облекчение, очаквайки леля Тереза да ми носи храна, чисти дрехи, да бърше потта ми, толкова внимателно и загрижено, че чак не го заслужавах. Но малко след мига, в който излизаше от стаята ми, започваше да ме гризе опасението, че някак си съм изоставен на произвола на съдбата. На няколко пъти ме отвеждаха до болницата за инжекции. Когато попадах там, се чувствах обкръжен от приятелски настроени към мен лекари и сестри, но впоследствие, като си припомнях какво съм видял в болницата, ми се струваше, че долавям само преструвки, прикривани зад служебните усмивки, така че настроението ми отново помрачняваше.
Когато треската най-после отмина, изпаднах в странна еуфория, сякаш внезапно ме бяха извадили от мрак на заслепяващата дневна светлина. Това приятно усещане продължи около един ден, като съзнанието ми остана изпразнено от всякакви тревоги и само съзерцавах как светът около мен отново започва да се съвзема за живот и всичко наоколо придобиваше по-ясни очертания. Все едно че се пробуждах от дълбок, мъртвешки сън, след който да се чувствам спокоен, че ме е отминало това действително дълбоко страдание.
— Сестра ти се обади — каза ми леля Тереза.
За пръв път ми хрумна, че въобще бе възможно тя да позвъни у дома.
— И какво каза?
— Искаше само да разбере как си, това бе всичко. Казах й, че си болен.
Аз обаче не й се обадих, защото още ми се искаше да остана изолиран от света.
Вместо това започнах да разговарям с леля Тереза. Когато се събудих, тя бе отишла в кухнята и шеташе нещо около масата, после си наля кафе, дори ми се стори, че ме очаква да й правя компания, за да остане вярна на навика си да не сяда сама сутрин край кухненската маса.
— Знаеш го какъв беше, никога не видя щастие, нито успя да забрави какво се бе случило. Такъв си беше той.
Макар че неговата смърт някак си оставаше извън най-важното в нейния живот, тъй като леля Тереза оставаше встрани от драматичната му кончина, това, към което сега се стремеше, не беше да търси някакво изкупление, по-скоро да се опита да подреди всичко с оглед на неизбежните последици от смъртта на баща ми.
Разбра се, че е възникнал някакъв проблем с италианския клуб, за който той ми бе намекнал в писмото си. Оказа се дребнава история, свързана с амбициите на Дино Манчини, обвинил управителния комитет на клуба — в който членуваше и баща ми — в присвояване на клубните пари; а после, през май, майка му в Италия починала от сърдечен удар.
— Той никога, нито веднъж не се завърна там и не можеше да си прости заради това. Трудно бе за всички нас, но чичо ти поне отиде до Италия миналата година, макар че аз не съм стъпвала там, откакто дойдох тук, в Канада. На баща ти му се струваше, че да замине за Италия, ще е все едно да потегли за края на света.
— Но какво е искал да направи преди това? Все нещо трябва да е останало като знак за намеренията му.
Само че дори и сега не се осмелявах да й спомена за писмото му.
— Нали го знаеш какъв ставаше, като изпаднеше в онова свое мрачно настроение. И никакво значение нямаше какъв ще е поводът за това. Можеше да се мръщи и да мълчи в продължение на месеци. Кой знае дали сега е имало някаква разлика?
Аз все още не можех да си обясня много неща около смъртта му, не успявах да отделя най-съществените варианти на обясненията, които ми хрумваха, нито можех да накарам себе си да повярвам на някое от тях дори да изглежда правдоподобно. Струваше ми се, че най-важните въпроси около неговата кончина си оставаха без нужните отговори. За мен бе загадка анатомията на неговата смърт, дребните мисли, които за последно са го вълнували, дребните стъпки, които е предприел, като например как се е покатерил върху насипа около водоема, как се е хвърлил в него, какво е станало през първите секунди под водата. И как е изглеждал няколко дни по-късно, плавайки на повърхността на водата.