Към бащиното ми завещание бе приложено и допълнение, за което той досега не бе споменал. В него се споменаваше, просто и ясно изказано, за желанието на баща ми от моето наследство да бъде заделена някаква сума, по мое усмотрение, в полза на Рита, ако тя евентуално изпадне във финансово затруднение.
— Това няма сила според закона, а е само едно пожелание, нищо повече. Дали да се приложи — с колко и кога, ще зависи изцяло от вас.
Не знаех как да се справя с бъдещите си задължения, с тези двусмислени заръки. Имах чувството, че моят баща просто ми бе предоставил целия си живот, всичките си отговорности и цялата си вина пред Рита, бремето на въпросите: кое е било ценно за него и защо е решил да сложи край на живота си. Неговите финансови дела си оставаха за мен кълбо от загадки, но поне схващах, че всичките му активи по един или друг начин се оказваха обвързани с компанията за оранжерийно производство. Веднага след смъртта му тази компания трябваше да изплати значителна част от стойността на активите му, по-точно две трети от общата сума. След това трябваше да се спазят условията, заложени в правилника за продажба на активите на самата компания, да се съблюдават защитните клаузи, да се проверят балансовите отчети, да се съобразят с уговорките за непредвидените случаи. Това, което исках аз, беше, да ми бъде оставено това, което бе заделено като моя собственост преди смъртта на баща ми, изцяло и непокътнато, без повече усложнения; ала се оказа, че моето наследство ще се признае за валидно само при спазване на всички договорни условия, че единственият начин да вляза във владение, е да заема докрай мястото на баща си в компанията.
В продължение на няколко дни аз действително обмислях тази възможност, започнах да гледам на фермата така, както никога досега — като източник на доход, като цел на съществуването ми; и когато огледах целия си досегашен живот, не намерих нищо, което да се противопостави на подобна житейска цел, което да я измести. Обаче това, което най-силно ме изненада, бе с каква готовност другите проявиха желание да ми сторят място сред тях, както и почтителното им отношение към мен сякаш те наистина бяха повярвали, че ще се нагърбя да управлявам активите на баща ми. Този незапомнен от мен досега израз на уважение към скромната ми личност може би бе свързан с желанието им да ме привлекат обратно към своя свят, защото те може би по-добре от мен знаеха, усещаха го някак си по-инстинктивно, че ще се завърна към работата си във фермата. В дъното на душата си аз вече знаех какво ще сторя — може би щях да остана тук за месец или да кажем най-много за година, за да се опитам да се приспособя към работата и печалбите от нея, но това не ми се виждаше утешителна перспектива за бъдещето ми. Естествено бе, че в резултат на тези колебания моето отчуждение към всичко тук още повече се усили.
Още веднъж се срещнах с г-н Нюланд, а после и със счетоводителя г-н Дирксен, мрачен и суров особняк, като всички менонити31.
— Тези проблеми могат да бъдат разрешени с по-внимателно планиране. Точно това бях обяснил на баща ви. Но вие знаете какви са по-старите емигранти. И моите роднини са като тях — те още действат така, както са свикнали от времето, когато са криели парите в чорапите си.
За всички членове на семейството бе уредена още една среща, на която бе планирано да бъдат изложени всичките възможни варианти. След още няколко срещи и много спорове стигнахме до споразумение, според което поне на хартия се предвиждаше разделяне на активите на компанията на още няколко дяла, но на практика всичко се сведе до това другите акционери през следващите десет години да ми изплащат сумите, изисквани за погасяването на заема при изкупуването на моя дял. От спестяванията на баща ми на мен ми се полагаха доста пари след изплащането на всички данъци и различни сметки, както и след погасяването на салдото по неговия отдавнашен заем. Това, което ми остана, бе определено като неприкосновена стойност. Всъщност не ставаше дума за много пари накуп, но нямах поводи да се оплаквам, тъй като щях да получавам щедри вноски през следващите десет години. Само че тези десет години щяха да бъдат като рана в живота ми, като някакво мое покаяние за всичко, което му дължах, което той и след смъртта си щеше да ми изплаща за сметка на онези години, когато беше живял с такова себеотдаване и беше посветен само на работата си.
Едва тогава щях да осъзная смъртта на баща ми като реалност: възможно бе, в крайна сметка, да започна да си мисля за него като за различен човек и рискувах да го изгубя напълно сред всички тези абстракции, докато се лутах в обсъжданията на суми, които не съществуваха, освен в подпечатаните с червен восък нотариални книжа, както и сред други неща, които увеличаваха бъркотията още повече. Пример за това бе пликът, който намерихме в личния му сейф в банката, където той влагаше парите си. Пликът се оказа пълен с около пет хиляди долара в измачкани канадски и щатски банкноти. Приличаше на някакъв скрит доход, вероятно получен от продажбата на онези краставици, които бяха изкупени от един ливански търговец, пристигнал дотук чак от Детройт. Като че ли тъкмо в тези износени от докосването на толкова много ръце банкноти долових повече от баща си, защото усещах, че са минали и през неговите ръце. Повече от всичките онези стотици хиляди, на които беше оценен според документите на компанията. За кратко се изкуших да предявя претенции за неговата доживотна застраховка, защото ми се искаше да получа тази солидна сума в брой, може би като реално доказателство, което да неутрализира предположенията за самоубийство, но накрая предпочетох да се въздържа от тази стъпка като израз на синовна почит. Не само защото се опасявах застрахователите да не започнат собствено разследване на неясните обстоятелства около смъртта му, но и понеже просто исках да върша само това, което бе редно, както би сторил баща ми, макар че лесно бих могъл да изброя поне дузина противоречия в образа, който си бях изградил за него в представите си.
31
Протестантска секта от XVI век, прераснала в клон на късния баптизъм. Нейните членове не полагат никакви клетви, не служат в армията, не приемат държавни постове. — Б.пр.