За последен път видях леля Тереза по време на погребалната служба на дядо ми в Кастилучи, когато тя бе само една от роднините ни по бащина линия, пристигнали да се видят с майка ми и с мен. Понякога се случваше мама и аз да посещаваме родителите на баща ми. В такива случаи леля Тереза неизменно ме завеждаше на селския площад, където подхвърляше по няколко лирети на младия мъж зад бара, за да ми купи сладкиши. Или ме разхождаше из ливадите около селото, като ме държеше за ръка и се шегуваше, че приличаме на двама влюбени. Тогава тя ми изглеждаше по-различна от всички останали, може би защото беше най-малкото момиче в семейството на баща ми, най-глезената, единствената дъщеря, на която бе позволено да посещава училище. Освен това заради бледата си кожа и черните си очи минаваше за красавица, макар да бе кокалеста. Помня как кокетираше, как се държеше предизвикателно, изживяваше се като награда за мъжете, но никой от тях не беше сигурен, че ще я спечели.
Но сега цялата й енергия се насочи само към поддържането на нашето домакинство. За броени минути тя успя да обходи цялата къща. Накрая се спря в моята спалня с бебето в ръце.
— Каква е хубавица! Лежеше тук напълно будна, притихнала като мишка. Как се казва?
Но никой още не се беше замислил за името й.
— Марио, само не ми казвай, че дъщеря ти още си няма име! Не можеш да я третираш като животно.
Смутих се, явно тя още не беше наясно с много неща около детето и очакваше от баща ми някакъв знак, че той ще брани правата на бебето. Но той запази мълчание, както често се случваше в присъствие на бебето.
— Тогава ще я наречем Маргарита — реши накрая леля Тереза. Притисна бебето към гърдите си и произнесе името бавно, сякаш й го подаряваше. — Мар-га-ри-та. Това е светицата, на която се молят всички жени, когато наближава да станат майки. Така ще те наричат: Маргарита. Ето виж, тя се усмихна. Видя ли как веднага ме разбра?
С пристигането на леля ми нашето ежедневие започна да се променя. Промени се дори и атмосферата в къщата, включително и толкова крехкият като черупка на яйце ред, който дотогава се беше утвърдил. Все си мислех, че нашето домакинство няма да понесе нейната неуморно бликаща енергия, че накрая всичко ще се сгромоляса, ала вместо това всичко тук започна да се променя така, че да се приспособи към нея. Тя се отнасяше към бебето като към моя сестра, което естествено внасяше много интимност в отношенията ни. Това доскоро беше немислимо, въпреки че ние досега нееднократно се бяхме опитвали да твърдим точно обратното. Странно бе да има в къщата ни нов човек, който отказва да капитулира пред царящата досега мрачна атмосфера, който толкова открито успява да извоюва място за себе си. След няколко дни тя ме премести от спалнята и сега вече спях на дивана във всекидневната. След още една седмица поиска креватче за бебето.
— Не мисля, че ще мога да издържа още една нощ в едно и също легло с нея — сподели с нас леля Тереза. — Това ме принуждава да си мисля какво вършат свинете с техните малки прасенца, как се случва понякога едрата свиня да затисне някоя от рожбите си с тежкото си тяло и да я премаже. Затова стопаните отделят прасенцата от майките им.
— Че то нашето легло стига за трима — възрази й баща ми. — А сега какво се оказва? Че е тясно дори за един човек.
— Слушай, едно бебешко креватче няма да ти коства много пари. Пък и може да стане въобще без пари. Жената на Мауро има креватче, което не се използва. Говорих вече с нея по телефона.
Баща ми почервеня от ярост.
— Ще ти строша главата с телефона, за да престанеш да бърбориш по него и да занимаваш хората с твоите глупости.
— Тогава я прибери да спи при теб — най-невъзмутимо му отвърна леля ми. — Но след тази въздишка, дето се отрони от устните ти, ми стана ясно, че никога през живота си не си държал бебе в ръцете си.
Очаквах баща ми в гнева си да запрати нещо по нея, толкова много се ядоса. Но той само се присви, съвсем обезсърчен.
— Да, да, добре, ти всичко обръщаш на шега. Но накрая ще видим дали всичко е шега в този живот.
Той вече изглеждаше примирен и готов на отстъпки. След няколко дни, когато се събрахме за обяд, видяхме един непознат пикап в двора, а в спалнята на леля Тереза някакъв рус мъж в работен комбинезон сглобяваше малко детско креватче с високи решетки като прегради от двете му страни.
— Ето, всичко е готово — съобщи ни той, щом приключи със сглобяването.