Това изобщо не смути наркологинята Пряпова.
— Работата не е в закона — студено отрони тя, — а в невъзможната обстановка, която сте създали… Поне себе си да бяхте пожалили! Че вие сте слаб като скелет!
— Аз — слаб? — възмути се Руслан. — Извинете, но моите седемдесет и три килограма хич не са малко!
Майорът и лекарката се спогледаха с уморен вид.
— Какво пък, елате да проверим… — Тя стана.
Изпратен от съчувствените погледи на другите трудохолици, Руслан бе съпроводен в мъничък процедурен кабинет с кушетка, покрита със зелена мушама. Като първа работа звярът-наркологиня измери кръвното налягане на жертвата и го намери за повишено.
— Ето виждате ли…
— Че то винаги ми е такова! И освен това цяла нощ не съм спал!
— Безсъница? — хищно попита тя.
— Не, не! Наровете не стигаха…
— Добре. Съблечете се. Не, ризата може да не сваляте.
Тя свали престилката, постели чаршаф на кушетката и легна. Руслан покорно се събу, свали панталоните, слиповете и като се приведе надве-натри в състояние на относителна готовност, пое подадената му опаковка с презерватив. Че не дай Боже, може да го обяви за импотент…
— Така… — мръщейки се угрижено, изкомандва тя. — По-дълбоко… Още по-дълбоко…
„Интересно с какво е облицовано това шкафче? — механично движейки таза си, мислеше Руслан. — Нима с естествен фурнир? Или не… Навярно все пак е пластмаса. Шарките са прекалено равни… Коля казва, че е измайсторил такава машина: слагаш в нея парче дърво и тя почва да го върти… А резецът е плаващ… И развиваш заготовката, като руло…“
— Достатъчно — сухо каза наркологинята, сменяйки фронталната поза със странична. — При вас винаги ли има такова задържане на оргазъма?
Неподготвеният Руслан не намери какво да отговори, но тогава вратата на процедурната се открехна.
— Олга Петровна, може ли да взема картоните? — попита с едва уловим дефект на буквата „р“ вежлив момичешки глас.
— Леночка, не виждате ли, че имам пациент!… — раздразнено отвърна, без да се обръща, наркологинята. — Почакайте за минутка… А вие продължавайте, продължавайте, какво спряхте?
„Минутка? — Руслан се паникьоса. — Тоест имам само една минута…“
Той плътно затвори очи, за да не вижда едрите гладки бутове на наркологинята, и натисна, отчаяно мъчейки се да си представи нещо наистина съблазнително. Но това не се увенча с успех.
— Достатъчно — обяви Пряпова. — Обличайте се.
И докато Руслан, смутен и разстроен, се освобождаваше от презерватива, наркологинята облече престилката, приседна на стола и почна да попълва някакъв картон.
— Ще се лекуваме… — с прискърбие съобщи тя. — Докарали сте се до… Имате късмет, че болестта не е прекалено напреднала. А още половин година — и смятайте, импотенцията щеше да ви е в кърпа вързана…
— Следващият… — измърмори Руслан, напускайки отчаян процедурната. За времето, докато наркологинята проверяваше доколко е повредил той здравето си с прекалени натоварвания, хората в приемната частично се бяха сменили. Майорът и алкохоликът, на когото му беше все тая, бяха изчезнали някъде. Затова пък се бе появила закръглена разплакана жена на около четирийсет години. От време на време тя удряше с тлъстото си юмруче превития виновен гръб на един от трудохолиците и плачейки, го наричаше ту варварин, ту ирод. Явно му беше жена… Чернооката блондинка Леночка написа сметката на Руслан; като я погледна, той се шашна.
— Че аз нямам в себе си толкова пари!
И това си беше чиста истина. Бяха му върнали дребните до копейка, а виж, по-едрата банкнота бе изчезнала. В описа на отнетите при обиска вещи за нея също не се споменаваше нито дума…
— Донесете по-късно — успокои го Леночка. — Все едно утре в девет сутринта трябва да дойдете за повторна процедура… А ако не се явите — ще ви пратим в клиника, с милиция…
Вкъщи Руслан надве-натри се изкъпа под душа, добра се до дивана и веднага заспа като убит. Събуди се към два часа — от глад. Направи си два многоетажни сандвича и включи телевизора. На екрана, като по поръчка, се появи атлетично сложена жена в бяла престилка. Руслан едва не се задави.
— А ние какво можем? — разпалено питаше тя. — Какво можем ние?… Отявлен трудохолик, цяла къща сам си построил, досието му цялото изписано, а в клиника не можем да го пратим, докато няма оплакване от съседите или роднините!…
Руслан приглушено изруга и превключи на друга програма. Там хрустяха челюсти и се трошаха витрини. Положителният герой довършваше отрицателния. Руслан се помъчи минута-две и отново се протегна към дистанционното. Картината се смени. На екрана се размърда розово кълбо от голи тела.