— По-добре с него в Геената, отколкото с Марабута в най-блаженото от вашите небеса! Неговата вяра ще ни отведе от Геената в Небето. Вашето бликащо омраза учение обаче превръща Седмото небе в Преизподня на проклятието. Погледни ме само! Бездната на омразата, в която ме захвърлихте, правият път към обещаните блаженства на Пророка ли е? Ноктестите лапи на незаслуженото отмъщение, които забихте в моето тяло и душа, да не би да са нежните ръце, които щели да посрещнат мюсюлманина в Отвъдното? Като спомена този християнин, ти разби всички ваши надежди по отношение мен. Ти го нарече куче, червей, гяур, ала той самият е истинският вярващ, докато вашите души са просто отвратителни торби на развалата. Кара Бен Немзи е тук, той е наблизо! Сега зная за какво и за кого трябва да се моля!
— Да не би за него, невернико с прогнил мозък? — прогърмя Юмрук.
— Да, за него — заяви запитаният спокойно.
Тогава повелителят на Ел Махбайа скочи, пристъпи към него и му изсъска:
— В такъв случай нека ти кажа една последна дума. Давам ти срок до следващата зора. По онова време тоя проклетник ще се гърчи в моите юмруци. Ако тогава се приобщиш към нас, ще станеш един прочут водител на много хиляди вярващи. Продължиш ли обаче да говориш както в този миг, то ще имаш голямото щастие да поделиш съдбата на твоя боготворен гяур.
— За да чуеш решението ми, не е нужно да чакаш до зората. Аз се отказвам от славата, която ми предлагаш, и избирам гяура!
Каква радост ми достави тази сентенция, не е необходимо да казвам. С какво удоволствие бих дал знак на Сали, че съм толкова близо до него, ала предпазливостта ми повеляваше да си затрая. Ако той не съумееше да се овладее, последиците бяха непредсказуеми. Само че не ми било писано да изпълня това намерение за мълчание. Самият Юмрук го направи невъзможно. Той отстъпи една крачка от Сали и заяви:
— Е добре, ще си имаш волята! Твоята съдба е решена! — И обръщайки се към мен продължи: — Аз още не съм виждал гяура. Ти обаче, Бен Собата, си пътувал с него от Кака дотук и го познаваш. Кажи, това куче наистина ли пък е в състояние да извие врата на всекиго, когото залае?
Сега можех да дам възнамеряващия знак, но се искаше да бъда предпазлив. На първо време Сали биваше да ме познае само по говора. По тая причина отвърнах, без да го преправям:
— Той не е нито някой красив мъж, нито може да се забележи нещо изключително по него. Мисля, ако го съзреш, ще останеш разочарован.
— Може би това е само преструвка?
— Възможно е.
Забелязах, че при зазвучаване на думите ми Сали се ослуша, взря се в мен остро й после затвори очи. Да не би да искаше да прикрие техните радостни лъчи? Това ми даде кураж за забележката:
— Право е, че той е страстен ловец. Преди да срещне Рейс Ефендина, бил край Сини Нил в оазиса Хой и после яздил нагоре към Мусалаллах ел Амват, където убил Мечката на безсмъртието.
— Мечката на безсмъртието? За такава още не са ми разказвали!
— Въпреки туй е вярно. Сетне сключил приятелство с голямото арабско племе беббех и освободил един от тях, когото бил срещнал в хана на Хой, и когото искали да направят роб, от пленничество, което било възможно единствено понеже двамата се държали така, сякаш никога преди туй не са се виждали.
— Това трябва да е много увлекателно да се чуе и аз те моля утре да ми го разкажеш, когато ще имам повече време от сега.
След тези думи нищо незаподозрелият мъж се обърна отново към Сали Бен Акил:
— Ти и тази вечер няма да получиш нищо за ядене, а утре ще бъдеш свързан със синджир за гяура. Тогава ще можете да си говорите за обичта, дето я търсиш, без да я намираш!
— Аз я намерих — отговори Сали съвсем различно, отколкото досега. — Аз съм убеден, че утре ще бъда при него, и се радвам на това, както цветето се радва след дългата зима на пролетното слънце. Аллах да ти даде тази нощ споен сън, а на утрото — весело пробуждане, о, Юмрук ел Марабут!
Сали ме беше разпознал и разбрал. И сега, когато го отведоха, беше убеден, че Пестникът на Светеца повече няма да може да го задържи и измъчва. Пожеланието, което бе изказал по отношение спокойния сън, беше подигравателно замислено, а щом един мъж в неговото положение можеше да стане подигравателен, то трябваше да е убеден, че нещата съвсем не стоят зле за него.
Скоро, след като бе станало съвсем тъмно, беше изречена Ашиа, Молитвата след здрача, и после Юмрук прати да повикат петима мъже, които трябваше да ни придружават. Когато пратеникът тръгна, той ме попита:
— Разбираш ли езика на шиллуките, Бен Собата?
— Да — заявих аз, верен на ролята си.
— А на нуехрите?
— Също.
— И този на динките ли ти е познат?