— Балканци, — заговори Шаев — поздравявам ви за високите успехи, които постигнахте. Вашите резултати са сред най-добрите в Европа за сезона. (Това не беше кой знае колко вярно, защото попътният вятър в Атина може спокойно да се определи като ураган, пък и липсваше допинг контрол.) Знаете, че Земята се стреми да овладее нашата Слънчева система и да я даде на нейните истински собственици — хората. Можем ли ние, достойни балканци, европейци и човеци, да не се включим!? Ще позволим ли на някакви пясъчни плужеци от Венера да спрат устрема ни към звездите?!
Сред аудиторията се разнесоха викове „Не!“ и „Пясъчните в ситото!“
— Аз не обичам войните, както и вие, но Земята има нужда от нас. Без нас тя не би спечелила, защото нашата малка, но смела и боеспособна флота е мечта за всеки главнокомандващ. (Ако той беше луд или отчаян, то, може би, казвам само „може би“, съответният адмирал би използвал една раздирана от етнически конфликти малка флота.) Мъжете и жените в Звездния Корпус са готови да победят в името на народа, провинцията и Земята.
Стадионът ревна: „За народа, за провинцията, за Земята!“. Тълпата бе готова да следва своя лидер, тя заличи не само хората, тя заличи нациите. И дори когато хиляди балканци умираха из космоса, те умираха за народа, за провинцията, за Земята. Победите на земната армия, които всеки балканец приписваше, разбира се, на „наш̀те“, заличаваха загубите. Шаев организира балканска колония на Европа и бе преизбран за 6-ти път. Те го следваха, и щяха да го следват, докато печели, защото тълпата обича победителите.
Благоевград; 21.V.2000 г.