Филип Хосе Фармър
В телата си разпръснати върнете се
1
Жена му го прегръщаше така, сякаш можеше да задържи смъртта далече от него.
Той извика:
— Боже мой, аз съм мъртъв!
Вратата на стаята се отвори и той видя гигантска, черна едногърба камила навън, дочу подрънкването на звънчетата по хамута, докоснати от горещия пустинен вятър. После огромно черно лице, над което се извисяваше голям черен тюрбан, се показа на вратата. Черният евнух нахълта като облак, с грамаден ятаган в ръка. Най-сетне идваше Смъртта — Разрушител на удоволствията и Причинител на разлъката.
Чернилка. Нищо. Той дори не узна, че сърцето му бе спряло завинаги. Нищо.
После очите му се отвориха. Сърцето му биеше мощно. Той беше силен, много силен! Всички болки — подаграта в краката, мъчението в черния дроб, изтезанието на сърцето — бяха изчезнали.
Цареше такава тишина, че успяваше да чуе движението на кръвта в главата си. Сам сред свят без звуци.
Ярката равномерна светлина беше навсякъде. Той виждаше, но не разбираше какво вижда. Какви бяха тези неща отгоре, отстрани и под него? Къде се намираше?
Опита се да седне и усети приглушена паника. Нямаше на какво да седи, защото висеше в пустота. Движението го завъртя напред, като че плуваше във вана, пълна с разреден сироп. На около един фут1 от върховете на пръстите му имаше прът от яркочервен метал. Прътът идваше отгоре, от безкрайността и потъваше в безкрайността отдолу. Напъна се да го сграбчи, защото беше най-близкият до него твърд предмет, но нещо невидимо му се съпротивляваше. Сякаш въжета на незрима сила се опъваха срещу него, отблъскваха го.
Той бавно се превъртя напред в салто. Съпротивата спря пръстите му на шест инча2 от пръта. Изпъна тяло и се придвижи напред с някаква частица от инча. В същото време тялото му се завъртя около оста си. Той пое въздух с гръмко стържещо хриптене. Знаеше, че няма опора и размахваше ръце в паника, искаше да се улови за нещо.
Сега беше с лице „надолу“ — или пък „нагоре“? Каквато и да беше посоката, гледаше обратно на положението, в което се събуди. Не че имаше значение. „Над“ него и „под“ него гледката си оставаше все същата. Висеше в пространството и не падаше, защото го държеше невидим пашкул, недостъпен за осезанието му.
На шест фута под себе си видя тялото на жена с много бледа кожа. Беше гола и нямаше нито един косъм по себе си. Наглед спеше. Очите й бяха затворени, гърдите леко се надигаха. Краката бяха събрани и изпънати, ръцете — покрай тялото. Въртеше се бавно като пиле на грил.
Силата, която я завърташе, действаше и върху него. Той леко се обръщаше настрани от нея, видя други голи и обезкосмени тела — мъже, жени и деца в мълчаливи въртящи се редици… Над него имаше голо и въртящо се тяло на негър.
Наведе глава, за да огледа собственото си тяло. Също голо и без косми. Кожата му беше гладка, мускулите на корема — стегнати, по бедрата си също забеляза силни млади мускули. Не се виждаха вени, изпъкнали като синкави диги над кожата. Вече не притежаваше тяло на грохнал и болен шестдесет и девет годишен мъж, който преди няколко мига умираше. Бяха изчезнали и стотината белега.
Тогава осъзна, че сред телата около него липсваха стари мъже и жени. Всички изглеждаха на около двадесет и пет години, макар и да се затрудняваше в определянето на точната възраст, защото главите и междукрачията без косми ги правеха едновременно по-стари и по-млади.
Бе се хващал, че не знаеше що е страх. А сега уплахата изтръгна надигащия се в гърлото му вик. Страхът го притисна и сякаш изстискваше от тялото му наново вдъхнатия в него живот.
Отначало го зашемети самият факт, че още беше жив. После положението му в пустотата и новата обстановка около него смразиха чувствата му. Виждаше и усещаше през дебел полупрозрачен прозорец. И след няколко секунди нещо се пречупи в него. Почти чу звука — прозорецът внезапно се отвори.
Светът се вля във форма, която възприемаше, но не разбираше. Над него, от двете му страни, под него, навсякъде, докъдето стигаше погледът му, в пространството висяха тела. Подредени и отвесно, и водоравно. Вертикалните редици бяха разделени от червени прътове, тънки като дръжки на метли — единият на дванадесет инча от стъпалата на спящите, другият на дванадесет инча от главите им. Шест фута деляха всяко тяло от другите наоколо.
Прътовете се издигаха от пропаст без дъно и потъваха в пропаст без покрив. Сивота, в която чезнеха и телата — отгоре и отдолу, отляво и отдясно, — не беше нито небе, нито земя. В далечината нямаше нищо, освен мътилката на безкрайността.
От едната му страна висеше мургав мъж с лице на тосканец. От другата — индийка, над нея беше едър скандинавец. Едва при третото си завъртане установи какво му се струваше странно в мъжа. Дясната му ръка, от над лакътя до пръстите, беше червена. Като че липсваше външният слой кожа.