— А защо? — намеси се Бъртън.
— Той уби всички на Земята — отговори Фригейт. — Поне аз си мисля, че той го направи.
— Скенерът — печално каза Монат — бе нагласен да убива само човешки същества. И не трябваше да премахва цялото човечество. Щеше да спре въздействието, след като определен брой — за нещастие твърде голям брой — хора загубят живота си. Повярвайте ми, приятели, не исках да направя това. Не бихте могли да си представите каква мъка ми струваше решението да натисна копчето. Но бях длъжен да защитя своите хора. Вие сами принудихте ръката ми да натисне.
— Започна по време на едно пряко предаване с участието на Монат — обясни Фригейт. — Той се изтърва много лошо. Каза, че техните учени имали знанията и уменията за предпазване на хората от старост. На теория, като използва методите от Тау на Кит, човек би могъл да живее вечно. Но тези знания не се използвали на неговата планета. Били под забрана. Водещият го попита дали тези методи са приложими и спрямо земните жители. Монат каза, че не виждал причини това да е невъзможно. Но на неговата раса подмладяването било отказано по съвсем основателни причини, а те важели и за земляните. По това време правителственият цензор усети какво става и прекъсна звука. Само че беше късно.
— След това — продължи Руах — американското правителство заяви, че Монат не е разбрал добре въпроса, че недостатъчното познаване на английския език го накарало да каже не каквото искал. Но наистина беше твърде късно. Хората от Америка и от целия свят настояваха Монат да открие тайната на вечната младост.
— С която не разполагах — обади се Монат. — Нито един в нашата експедиция нямаше тези знания. По-точно, на моята планета само малцина знаят необходимото. Но като казах това на хората, нищо не се промени. Помислиха, че ги лъжа. Започна бунт, тълпата прегази охраната около нашия кораб и нахълта вътре. Видях как разкъсаха моите приятели, които се опитваха да вразумят тълпата. Да я вразумят!
Но аз направих каквото направих не за отмъщение, а със съвсем друг мотив. Знаех, че властта в САЩ щеше да възстанови реда, независимо дали ние сме убити или не. И щеше да разполага с нашия кораб. Нямаше да мине много време и земните учени щяха да разберат как да произведат и други като него. И неизбежно хората от Земята щяха да изпратят цял флот срещу нашия свят. За да бъда сигурен, че ще забавя Земята със стотици, ако не и с хиляди години, бях принуден да направя нещо ужасно, за да спася своя свят. И изпратих сигнал до обикалящия в орбита скенер. Нямаше да постъпя така, ако можех да се добера до системата за самоунищожение и да взривя кораба. Но не успях да вляза в пилотската кабина. И така, натиснах копчето, активиращо скенера. Не след дълго тълпата изкърти вратата на помещението, в което се бях укрил. Не помня нищо след това.
Фригейт каза:
— Тогава бях в болница на Западна Самоа и умирах от рак. Размишлявах дали ще ме погребат до Робърт Люис Стивънсън. Казвах си, че шансът не е голям. И все пак, Нали бях превел „Илиада“ и „Одисея“ на самоански… Тогава чухме новината. Хората умираха навсякъде по света. Ясна беше и причината за смъртта им. Спътникът на извънземните излъчваше нещо, което ликвидираше хората направо както си ходеха. Последното, което научих, беше, че Щатите, Англия, Русия, Франция и Израел изстрелвали ракети да го прихванат и взривят. Скенерът се движел по орбита, която след броени часове щеше да го изведе над Самоа. При моята слабост сигурно вълнението ми бе дошло прекалено. Изпаднах в безсъзнание. Друго не помня.
— Ракетите-прехващачи не успяха — допълни Руах. — Скенерът ги пръсна, преди да го доближат.
Бъртън си каза, че още много има да научи за събитията след 1890 година, но не беше сега времето да говорят за това.
— Предлагам да се запътим към хълмовете — каза той. — Трябва да проучим какви растения има там и дали ще ни бъдат полезни. Също дали тук има кремъци за оръжия. Този приятел от каменния век би следвало да знае как се обработват камъни. И на нас ще покаже.
Прекосиха широкото една миля поле и навлязоха сред хълмовете. По пътя още няколко души се присъединиха към тях. Срещнаха малко момиче на около седем години с тъмносини очи и красиво лице. Гледаше жално Бъртън, който я разпитваше на дузина езици дали нейните родители или други роднини са наблизо. Отговаряше на език, който никой от тях не знаеше. Опитваха всеки от достъпните за групата езици — повечето европейски, много от азиатските и африканските, като иврит, хинди, арабски, берберски диалект, цигански, турски, фарси, латински, гръцки, пущунски.