Фригейт знаеше по малко гелски и уелски и заговори момичето. Очите й се разшириха, но се намръщи. Сякаш думите с нещо наподобяваха познатата й реч, но недостатъчно, за да ги разбира.
— След всичко — заяви Фригейт — предполагам, че е от древните гали. Все повтаря думата „Гуенафра“. Дали това е името й?
— Ще я научим да говори английски — каза Бъртън. — И ще я наричаме Гуенафра.
Той взе детето на ръце и тръгна напред. Момичето се заля в сълзи, но не направи опит да се освободи. Сигурно плачеше от облекчение и радост, че си е намерила защитник. Бъртън наведе глава и притисна лицето си в нея. Не искаше другите да видят сълзите и в неговите очи.
При срещата на полето с хълмовете някой сякаш бе теглил черта — там свършваше късата трева и започваше дебела, груба и висока до кръста, приличаше на земната трева еспарта. Видяха няколко вида ели и борове, дъбове, тисове, набраздените гиганти с алено-зелени листа, бамбук — скупчени в гъсталак. Разновидностите на бамбука бяха множество — от тънки стебла с височина само няколко фута до грамадни растения, извисяващи се над петдесет фута. По доста от дърветата се увиваха лиани с огромни зелени, червени, жълти и сини цветове.
— Бамбукът е материал за дръжките на копия — отбеляза Бъртън, — за тръбопроводи, за кутии, основен материал за правене на къщи, мебели, лодки, дори е източник на въглен за барут. А младите филизи на някои видове сигурно стават за ядене. Но имаме нужда от камъни за рязане и оформяне на дървения материал.
Катереха се по хълмовете, чиято височина нарастваше с приближаването до планината. Изминаха две мили по права линия, но може би повече от осем с всички криволици и накрая спряха пред планинския отвее. Гладка стена от синьочерна вулканична скала с обширни петна от синьозелен лишей. Нямаше как да определят височината, но Бъртън беше уверен, че няма да сгреши, ако я пресметне на поне двадесет хиляди фута. Доколкото им стигаха погледите нагоре и надолу по долината, навсякъде им се изпречваше непрекъснатата преграда на планината.
— Забелязахте ли, че няма никакви животни? — попита Фригейт. — Дори и насекоми.
Бъртън извика. Бързо отиде до купчина камънак и вдигна внушително зеленикаво парче.
— Този кварц е като кремък — обясни той. — Ако намерим достатъчно, ще си направим ножове, върхове за копия, тесли, брадви. И с тях ще направим къщите, лодките и много други неща.
— Инструментите и оръжията трябва да бъдат вързани за дървени дръжки — каза Фригейт. — Какво ще използваме за това?
— Вероятно човешка кожа — отговори Бъртън.
Другите видимо се стъписаха. От гърлото на Бъртън излезе странен чуруликащ смях, неподходящ за човек с толкова мъжествена външност. Той каза:
— Ако бъдем принудени да убиваме при самозащита или се натъкнем на труп, вежливо приготвен за нас от някой убиец, ще бъдем глупаци да не използваме даденото ни. Обаче ако някой е толкова жертвоготовен, че сам да предложи епидермиса си за благото на цялата група, нека направи крачка напред! Ще го споменаваме в молитвите си.
— Сигурно се шегувате — обади се Алис Харгрийвз. — Не бих казала, че особено държа да слушам подобни приказки.
Фригейт се обърна към нея:
— Ако се навъртате около него, ще чуете къде по-лоши неща.
Но не обясни какво искаше да каже.
6
Бъртън разгледа скалите в основата на планината. Черносиният дребнозърнест камък на самата планина му приличаше на някакъв вид базалт. Но край основата парчета кварц бяха пръснати по земята или се подаваха от нея. Изглеждаше вероятно да са се откъртили някъде отгоре, може би планината не се състоеше от плътна базалтова маса. С острия ръб на парче кварц той изчегърта малко от лишея. Камъкът отдолу беше зеленикав доломит. Явно късовете кварц падаха от доломита, макар и в жилата да не личаха признаци на разпукване.
Лишеят може би представляваше Parmelia saxitilis, който растеше също и по стари кости, така че според „Учение за знаците“ лекуваше епилепсия, а също облекчаваше рани по тялото.
Върна се при групата, защото чу удари на камък върху камък. Всички стояха около прачовека и американеца, клекнали с гръб един към друг и заети с парчетата кварц. И двамата дялкаха груби остриета на брадви. Докато останалите гледаха, направиха още шест.