Над ръба на лодката се показа лице. Машината спря и бръмченето престана. Още едно лице до първото. И двете обрамчени от дълга, тъмна и права коса. Лицата се дръпнаха, бръмченето започна отново и кануто се спусна към него. Спря на около пет фута. На зеления нос видя само един символ — бяла спирала, извита надясно. Един от човеците в кануто заговори на език с множество гласни и често повтарящи се гърлени звуци. Звучеше като полинезийски.
Невидимият пашкул около него се възстанови отведнъж. Падащите тела се забавиха и накрая замръзнаха неподвижно. Хваналият се за пръта мъж усети как го сграбчва задържащата сила, после го вдигна. Колкото и отчаяно да се вкопчваше, краката му бяха издърпани нагоре и тялото ги последва. Вече гледаше надолу. Отдалечаваха ръцете му от пръта. Като че му отнемаха и живота, разума, света. Заплува нагоре и се завъртя. Мина край въздушното кану и над него. Двамата мъже вътре бяха голи, тъмнокожи като йеменски араби и красиви. Чертите на лицата им наподобяваха нордическите, приличаха на някои негови познати исландци.
Единият вдигна ръка, държеше метален предмет с размерите на молив. Прицели се като при стрелба.
Висящият във въздуха мъж изрева от ярост, омраза и отчаяние и размаха ръце, за да стигне до машината.
— Ще ви убия! — крещеше той. — Ще ви убия! Ще ви убия!
Забравата го погълна.
2
Бог стоеше над него, а той лежеше на тревата, до водата и плачещите върби. Лежеше с широко отворени очи, слаб като новородено. Бог го побутваше в ребрата с края на желязна тояга. Бог беше висок мъж на средна възраст. Дългата черна брада беше раздвоена и Той носеше най-добрите празнични дрехи на един английски джентълмен в 53-тата година от царуването на кралица Виктория.
— Закъсняваш — каза Бог. — Отдавна пропусна срока за плащането на дълга си, така да знаеш.
— Какъв дълг? — попита Ричард Франсис Бъртън3. Прокара пръсти по ребрата си, за да се убеди, че всички си бяха на мястото.
— Дължиш за плътта — отвърна Бог и пак го мушна с тоягата. — Да не говорим пък за духа. Дължиш за плътта и за духа, които са едно и също.
Бъртън се помъчи да стане. Никой, та бил той и Бог, не можеше да мушка Ричард Бъртън в ребрата и да се измъкне без бой.
Бог пренебрегна напразните му усилия, извади голям златен часовник от джоба на сакото Си, вдигна тежкия гравиран златен капак, погледна стрелките и каза:
— Отдавна си изтървал срока.
Бог протегна другата Си ръка с дланта нагоре.
— Плащайте, сър. Иначе ще бъда принуден да ви лиша от правото на ползване.
— Ползване на какво?
Спусна се мрак. Бог започна да се разтваря в тъмнината. И тогава Бъртън видя, че Бог прилича на самия него. Същата права черна коса, същото арабско лице с тъмни пронизващи очи, високи скули, дебели устни и издадена напред, рязко очертана брадичка. Същите дълги и дълбоки белези, свидетелства за сомалийското копие, пронизало челюстите му в сражението при Бербера, се забелязваха на бузите Му. Дланите и стъпалата бяха малки, в контраст с широките Му рамене и масивния гръден кош. И Той имаше същите дълги дебели мустаци и дълга раздвоена брада, накарали бедуините да нарекат Бъртън „Бащата на мустаците“.
— Приличаш ми на Дявола — каза Бъртън, но Бог бе станал само още една от сенките в тъмно то.
3
Бъртън още спеше, но беше толкова близо до повърхността на съзнанието си, че усещаше съня. Светлина изместваше нощта.
Очите му се отвориха. И не знаеше къде е.
Над него имаше синьо небе. Лек бриз обвяваше голото му тяло. Плешивата му глава, гърбът, краката, дланите му допираха трева. Обърна глава надясно и видя поле, покрито с много къса, много зелена и много гъста трева. Полето постепенно се извиваше нагоре на около миля4. Над него бяха верига хълмове, които също започваха с меки очертания, но ставаха все по-стръмни и високи, с начупен релеф, както се катереха към планините. Хълмовете се простираха на около две мили и половина. Навсякъде покрити с дървета, някои от които горяха алено, лазурно, яркозелено, огненожълто и наситенорозово. Планините зад хълмовете се издигаха отведнъж, отвесно и невероятно нависоко. Цветовете им бяха черно и синкавозелено, като стъкловидна вулканична скала с грамадни петна лишеи, закриващи поне една четвърт от повърхността.
3
Английски изследовател, дипломат и преводач (1821–1890). Познавач на Индия и арабските страни, открил езерото Танганайка и търсил изворите на река Нил. Превел е „Кама сутра“, 16 тома „Приказки от 1001 нощ“ и т.н. — Б. пр.