Тук-нямаше Бог, но той се втурна да бяга. Тичаше през полето, разблъскваше мъже и жени, някои заобикаляше, прескачаше онези, които се търкаляха по земята. И виеше:
— Не! Не! Не!
Ръцете му се въртяха като криле на мелница, за да отпъждат невидими ужасии. Вързаният за китката му цилиндър се мяташе из въздуха.
Когато се задъха и нямаше сили да вие, а по ръцете и краката му увиснаха тежести, когато почувства огъня в белите си дробове и ехтящите удари на сърцето си, той се просна под първите дървета.
След малко седна и погледна към полето. Шумът от тълпата се промени от викове и стенания на всеобщо бърборене. Повечето говореха, но не личеше някой да слуша. Бъртън не различаваше отделни думи. Някои мъже и жени се прегръщаха и целуваха, сякаш се познаваха от предишния си живот и сега се хващаха един за друг, за да се уверят, че са истински.
Имаше доста деца сред многолюдната тълпа. Обаче нито едно на възраст под пет години. Както при възрастните, главите им бяха без коса. Половината ридаеха, без да помръднат от местата си. Други, също разплакани, тичаха без посока, взираха се в лицата над себе си и явно търсеха своите родители.
Той започна да диша по-леко. Стана и се обърна. Дървото, под което стоеше, беше червена ела (често неправилно наричана „шведска“), висока към двеста фута. До нея стърчеше дърво от вид, който не бе срещал досега. И се съмняваше, че такива дървета растат на Земята. (Сигурен беше, че не се намира на Земята, макар и да не схващаше ясно причините за увереността си.) Имаше дебел неравен дънер и куп яки клони с триъгълни листа по шест фута всяко — зелени с червеникави жилки. И се извисяваше на цели триста фута. Дърветата наоколо приличаха на различни видове дъбове и ели.
Тук-там на купчини растяха подобия на бамбук, а където не се срещаха дървета или бамбук, избуяваше трева, висока три фута. Никакви животни не се мяркаха пред погледа му. Нито пък насекоми.
Затърси пръчка или тояга. Нямаше никаква представа каква съдба е подготвена за струпаните тук хора, но ако ги оставеха без наблюдение и контрол, скоро щяха да се върнат към нормалното си състояние. Щом преминеше шокът, хората щяха да се погрижат за себе си, а това означаваше някои да се наложат над другите.
Не намери нищо, което да му върши работа като оръжие. Хрумна му, че би могъл да използва металния цилиндър. Блъсна го в едно дърво. Макар и лек, оказа се изключително твърд.
Вдигна капака, прикрепен с пантичка от едната страна. В кухата вътрешност намери шест пръстена, разположени така, че всеки притискаше дълбока чаша, чинийка или правоъгълен контейнер от сив метал. Всички бяха празни. Затвори капака. Когато му дойдеше времето, щеше да научи за какво служи този цилиндър.
Всичко друго можеше да се случи, но все пак възкресението не го съживи в тяло от крехка мъглива ектоплазма. Състоеше се от кости, кръв и плът.
Донякъде още се чувстваше откъснат от действителността, като откачен от движещите механизми на света, но вече се опомняше.
Ожадня. Принуден беше да слезе до реката и да пие от нея, с надежда водата да не е отровна. Усмихна се криво на тази мисъл и поглади с пръст горната си устна. Усещането го разочарова. Любопитно, каза си той, но после си припомни, че липсват гъстите му мустаци. А, да, надяваше се водата на реката да не е отровна. Що за странна идея! Защо да възкресяват мъртвите, само за да ги убият отново? Но остана още Дълго под дървото. Омразна му беше необходимостта да се връща към реката през гази налудничаво приказлива, истерично хълцаща тълпа. Тук, далече от множеството, той се чувстваше почти свободен от ужаса, паниката и стъписването, погълнали ги като море. Ако се реши да тръгне, емоциите им пак ще го оплетат.
В един миг видя как от голата гмеж се отделя фигура и тръгва към него. Забеляза, че не беше човек.
И тогава Бъртън се увери — този Ден на Възкресението не е, каквото твърдяха религиите, че трябва да бъде. Бъртън не вярваше в Бог, обрисуван от християни, мюсюлмани, хиндуисти или привърженици на някое друго учение. Всъщност не можеше да каже дали въобще вярва в някакъв Създател. Вярваше в Ричард Франсис Бъртън и малцина приятели. И не се съмняваше, че със смъртта му светът ще прекрати съществуването си.
4
Събуждайки се след смъртта, в тази речна долина, той се оказа безпомощен да се защити срещу съмненията, виреещи у всеки човек, отрано подложен на религиозни внушения и живеещ в общество, което по всеки повод изповядва вярванията си.
А сега, докато наблюдаваше идващия към него представител на друга раса, той се убеди, че трябва да има друго обяснение, извън свръхестественото. Имаше физическа причина за присъствието им тук, обяснима с научни методи. Нямаше нужда да се опира на юдейско-християнско-ислямските митове.