Съществото, то, той — несъмнено беше от мъжки пол — представляваше двуного с ръст около шест фута и осем инча. Много кльощаво тяло с розова кожа. Палец и три други пръста на китките и нещо като четири дълги и тънки палеца на всяко стъпало. Под зърната на гръдните му плочи се забелязваха два тъмночервени кръга. Лицето беше получовешко. Дебелите черни вежди се спускаха към изпъкналите скули и ги покриваха с кафеникава четина. Отстрани на ноздрите имаше тънки мембрани. Дебелият хрущял в края на носа се очертаваше рязко. Устните бяха тънки и черни, като от обработена кожа. На ушите липсваше долната месеста част, извивките в тях определено не бяха човешки. Торбичката в слабините му сякаш съдържаше множество дребни тестиси.
Бе видял това същество да виси през няколко редици в онзи кошмар.
Съществото спря на няколко фута, усмихна се и показа съвсем човешки зъби.
— Надявам се, че говорите английски. Обаче аз владея доста свободно и руски, китайски и хинди.
Бъртън леко се стресна, както, ако бе го заприказвало куче или маймуна.
— Значи говорите на американски диалект от Средния запад — отвърна той. — При това доста добре. Но прекалявате с придържането към правилата.
— Благодаря — каза съществото. — Последвах ви, защото се оказахте единственият човек с достатъчно разум да се измъкне от онзи хаос. Вероятно имате някакво обяснение за това… как го наричате… възкресение?
— Не повече от вас. Трябва да кажа, че нямам и никакво обяснение за вашата поява, преди или след възкресението.
Дебелите вежди на съществото потрепнаха. Бъртън откри по-късно, че така изразяваше учудване или изненада.
— Нима? Странно. Бих се обзаложил, че няма нито един сред шестте милиарда земни жители, който да не е чувал за мен или да не ме е видял по телевизията.
— Телевизия?
Веждите пак се размърдаха.
— Не знаете какво е телевизия…
Гласът му замря, но след миг се появи усмивката.
— Но разбира се, колко съм глупав! Сигурно сте умрял, преди да дойда на Земята!
— Кога стана това?
Веждите на другия се надигнаха (съответствие на човешкото смръщване) и той бавно произнесе:
— Я да видим. Струва ми се, че според вашата хронология беше 2002 година от новата ера. А вие кога починахте?
— Трябва да е било през 1890 година — отговори Бъртън.
Съществото някак му върна чувството, че всичко това не е истинско. Прокара език по устата си. Кътниците, загубени заради преминалото през бузите му сомалийско копие, сега си бяха по местата. Но пък беше обрязан, а и мъжете по речния бряг, викащи на австрийско-немски, на италиански или на словенски от района на Триест — всички бяха обрязани. По негово време не би очаквал мнозина в тази част на света да се подложат на обрязване.
— Поне — добави Бъртън — не си спомням нищо след 20 октомври 1890 година.
— Ааб! — изрече съществото. — И така, аз тръгнах от родната си планета приблизително двеста години преди вие да умрете. Моята планета ли? Тя обикаля около звездата, която вие наричате Тау от съзвездие Кит. Подложихме се на забавяне на жизнените процеси и щом корабът ни наближи вашето Слънце, автоматично ни размразиха и… Но вие май не знаете за какво говоря?
— Ами не. Нещата тръгнаха прекалено бързо. Бих искал по-късно да науча всичко с подробности. Как се казвате?
— Монат Граутут. А вие?
— Ричард Франсис Бъртън, на вашите услуги.
Той се поклони леко и се усмихна. Въпреки чудатостта на съществото и някои негови отблъскващи черти във външността, Бъртън усети в себе си зараждаща се симпатия към него.
— Покойният капитан сър Ричард Франсис Бъртън — добави той. — Последен пост — консул на Нейно Величество в австро-унгарското пристанище Триест.
— Елизабет ли?
— Аз живях в деветнадесети век, а не в шестнадесети.
— Кралица Елизабет е царувала в Британия и през двадесети век — отбеляза Монат.
Обърна се да погледне към речния бряг.
— Защо толкова се страхуват? Всички човешки същества, с които съм говорил, или бяха сигурни, че след смъртта няма нищо, или очакваха да ползват привилегии в отвъдния свят.
Бъртън се ухили.
— Които са отричали задгробния живот, сега не се съмняват, че са в ада заради това си неверие. А сигурните, че ще отидат в рая, сега са в шок, поне така предполагам, защото са голи. Разбирате ли, повечето картинки, изобразяващи какво ще се случи след смъртта, показваха попадналите в ада голи, а другите в рая — облечени. Значи ако възкръснеш с гол задник, трябва да си се намерил в ада.