Огледа се и каза с още по-напрегнат глас:
— Трудно ми е да говоря смислено. Нали виждате, всички са толкова зашеметени. Така се чувствам, като че ще се пръсна. Но… ето ни тук… отново живи… и никакви адски огньове, поне засега. Роден съм през 1918, умрях през 2008… заради онова, дето го направи ей този, извънземният… е, не го мразя… той само се бранеше.
Гласът на Фригейт замря в шепот. Той нервно се усмихна на Монат.
Бъртън попита:
— Значи познавате този… Монат Граутут.
— Не лично. Но достатъчно съм го гледал по телевизията, пък и толкова съм слушал и чел за него.
Така протегна ръка, сякаш очакваше всеки миг да я отблъснат. Монат се усмихна и те си стиснаха ръцете. Фригейт каза:
— Няма да е зле, ако се съберем заедно. Може би ще трябва да се защитаваме.
— От какво? — попита Бъртън, но добре знаеше отговора.
— Знаете какви гнили душички имат повечето хора — каза Фригейт. — Щом свикнат с възкресението, ще се сбият за жени, за ядене и за всичко, на което хвърлят око. Тъй че да вземем да се сприятелим с този неандерталец или какъвто е. Няма значение, щом би се оправил добре в едно сбиване.
Казз, наречен така по-късно, проявяваше трогателно желание да го приемат. Но и подозрително оглеждаше всеки, който се опитваше да го доближи.
Край тях мина жена, безспирно мърмореща на немски:
— Боже мой! С какво Те разгневих?
Мъж със свити юмруци крещеше на идиш:
— Брадата ми! Брадата ми!
Друг мъж сочеше половите си органи и казваше на словенски:
— Ама тия са ме направили евреин! Евреин! Как мислите, дали… Ама не може да бъде!
Бъртън се озъби в свирепа усмивка.
— На този въобще не му идва наум, че може да са го направили мюсюлманин, или австралийски абориген, или древен египтянин, нали всички те са прилагали обрязването.
— Защо, какво мрънка този тип? — попита Фригейт. Бъртън му преведе и Фригейт се разсмя.
Наблизо притича жена. Правеше жалки опити да прикрие с ръце гърдите и слабините си. Мърмореше си:
— Какво ще си кажат, какво ще си кажат?
Скри се зад дърветата.
Мъж и жена вървяха заедно, но разговаряха толкова гръмко на италиански, сякаш ги делеше широк булевард.
— Не може да сме на небето… знам си аз, божичко!… Ами онзи Джузепе Зомзини, нали го знаеш какъв мръсник беше… трябва да гори в пъкъла! Знам си аз, знам… бъркаше в касата, скитосваше при проститутките, пиеше до смърт… ама, на… тук е! Знам си аз, знам…
Друга жена тичаше с викове на немски:
— Татко! Татко! Къде си? Аз съм твоята малка Хилда!
Някакъв мъж гримасничеше и все повтаряше на унгарски:
— Не съм по-лош от другите, а от някои съм къде по-добър. Да вървят по дяволите.
Жена мънкаше:
— Целия си живот прахосах, целия. Всичко правих за тях, а сега…
Някакъв размахваше цилиндъра пред себе си като кадилница и подканяше:
— Последвайте ме към планината! Последвайте ме! Аз зная истината, добри хора! Последвайте ме! Ще се спасим в лоното Господне! Не вярвайте на тази илюзия около вас, последвайте ме! Аз ще отворя очите ви!
Други дърдореха глупости или мълчаха със здраво стиснати устни, като че се бояха от това, което можеха да кажат.
— Ще мине време, преди да им се поизбистрят главите — каза Бъртън. За себе си поне знаеше, че още дълго ще трябва да свиква с този свят.
— Може и никога да не узнаят истината — каза Фригейт.
— Какво искате да кажете?
— Те и на Земята не са знаели Истината с главна буква, как ли биха я научили тук? Какво ни дава надежда, че ще получим внезапно озарение?
Бъртън сви рамене.
— Нищо. Но се налага да определим в каква среда сме попаднали и как да оживеем в нея. Когато човек се излежава, и късметът му спи. — Посочи речния бряг. — Виждате ли онези каменни гъби? Разположени са през една миля, така ми се струва. Чудя се, с каква ли цел са ги сложили тук?
Монат се намеси:
— Ако се вгледате по-внимателно в онази, ще видите по повърхността й около седемстотин кръгли вдлъбнатини. Точно колкото да влезе дъното на цилиндъра. И даже има един цилиндър в централната, на върха. Мисля си, че ако проверим онзи цилиндър, може и да разберем каква е била целта. Подозирам, че точно за това са ни го оставили.
5
Една жена вървеше към тях. Със среден ръст, идеално тяло и лице, което би било красиво с коса около него. С големи и тъмни очи. Не правеше опити да се закрива с ръце. Бъртън въобще не се възбуждаше, като гледаше нея или други жени. Прекалено дълбоко бе заседнало вцепенението му.
Жената заговори с мелодичен глас, с оксфордски акцент:
— Моля да ме извините, господа. Нямаше как да не чуя разговора ви. И вие сте единствените, които говорят английски, откакто се събудих… тук, където и да сме. Англичанка съм и търся покровителство. Оставям се на милостта ви.