Бъртън почти стигна до решението да не гълта капсулката. Защо да позволява на този нагъл тип да му заповядва?
После прецени, че това е все едно да си извадиш окото, за да ядосаш жена си. Всъщност можеше да избира само между две възможности — да играе по свирката на този непознат или да попадне в ръцете на другите.
— Добре де — каза той. — Но защо ти не ме убиеш? Защо караш мен да свърша тази работа?
Мъжът се разсмя.
— Играта си има твърдо определени правила, но не разполагам с време да ти ги обяснявам. Ала ти си умен и за повечето сам ще се досетиш. Едно от тях е, че ние сме Етични. Можем да даваме живот, но не и пряко да го отнемаме. Не че е немислимо за нас или извън нашите възможности. Но е извънредно трудно.
Мъжът изчезна отведнъж. Бъртън не се поколеба. Глътна капсулката. Ослепителна светлина…
26
И светлина биеше право в очите му от току-що изгрялото слънце. Имаше време да се огледа набързо, видя граала си, купчинката грижливо сгънати парчета плат… и Херман Гьоринг.
После Бъртън и немецът бяха сграбчени от някакви ниски тъмнокожи мъже с големи глави и криви крака. Размахваха копия и каменни брадви: Носеха плат на себе си, но само като наметала, завързани на дебелите къси вратове. Ивици кожа, без никакво съмнение човешка, минаваха по твърде големите им чела и през теметата, за да привържат техните дълги и груби черни коси. Имаха полумонголоиден вид и говореха на непознат език.
Нахлупиха празен граал върху главата му, вързаха ръцете му с кожено въже. Сляп и безпомощен, подбутван от каменните върхове на копията, той се препъваше по равнината. Наблизо гърмяха тъпани, а женски гласове виеха напевно.
Измина към триста крачки, когато го спряха. Тъпаните прекъснаха бумтежа си, млъкнаха и жените. Не чуваше нищо освен тупкането на кръвта в ушите си. Какво ставаше тук, по дяволите? Дали го направиха участник в религиозна церемония, която изискваше жертвата да не вижда? И защо ли не? В множество култури на Земята хората не искали жертвите на ритуални убийства да виждат онези, които проливали кръвта им. Иначе призракът на мъртвеца можел да отмъсти на убийците.
Но тези хора би трябвало да знаят, че не съществуват призраци. Или мислеха, че новопоявилите се „лазаровци“ са именно призраци, които трябва да бъдат отпратени обратно там, откъдето произхождат, чрез най-обикновено убийство?
Гьоринг! И той е бил пренесен тук. До същия граалов камък. Първия път може и да е било съвпадение, дори при нищожната вероятност за това. Но три пъти последователно? Не, това си беше…
Първият удар наби граала отстрани в главата му, зашемети го до полунесвяст, разтърси го в могъщ камбанен бой и запали искри в очите му. Той падна на колене. Въобще не усети втория удар и така се събуди още веднъж на друго място…
27
И с него беше Херман Гьоринг.
— Ние с тебе май сме твърде близки по душа — каза му Гьоринг. — Както ми се струва, Който-и-да-е, отговорен за всичко това, ще да ни е впрегнал заедно.
— Значи волът и магарето ще орат в един впряг — отбеляза Бъртън и остави на немеца сам да се досети коя роля му е отредил.
Двамата веднага си намериха занимание — трябваше да се представят или поне да опитат, на хората, сред които се появиха. Както научи по-късно, повечето бяха шумери от стария или „класическия“ период. Бяха живели в Месопотамия между 2500 и 2300 години преди новата ера. Мъжете си бръснеха главите (доста сложно изпълнение с кремъчните остриета), а жените ходеха голи до кръста. Забеляза, че повечето са с ниски набити тела, изпъкнали очи и (според Бъртън) с грозни лица.
Но ако при тях степента на красота не беше никак висока, то хората от Самоа, живели в Предколумбовото време, се отличаваха с привлекателността си. Бяха около тридесет процента от тукашното население. Разбира се, присъстваха и неизменните десет процента смес от всякакви места и епохи, като сред тях живелите през двадесети век бяха и най-многобройни. Разбираемо, защото представляваха една четвърт от човечеството през цялата му история. Естествено, Бъртън не разполагаше с научни статистически данни, но по време на пътешествията си се убеди, че хората от двадесети век са нарочно пръснати по Реката дори в по-голямо съотношение спрямо останалите, отколкото би могъл да предположи. Това беше още една подробност от устройството на Речния свят, която не разбираше. Какво искаха да постигнат Етичните с това разпределение?
Имаше твърде много въпроси. Нужно му беше време да помисли и нямаше да го получи, ако непрекъснато използваше Смъртния експрес. Тази земя, за разлика от повечето, където би попаднал, предлагаше мир и спокойствие, необходими за размисъл. Затова реши да остане по-дълго.