— Значи има и други?
— Но те не се спасяват от преследване, ако това искаш да научиш. А и относително не са толкова много. Нямахме представа, че точно ти си постигнал тази вдигнала шум бройка. Твоето място в кухината беше празно, когато надникнахме по време на статистическото изследване. Двамата техници, които те видели при събуждането ти по-рано, те разпознаха по твоята… снимка.
Нагласихме възкресителя така, че при следващото създаване на твоето тяло алармената система да те пренесе тук.
— Ами ако не бях умрял отново? — попита Бъртън.
— Беше обречен да умреш! Искаше да навлезеш в полярното море през устието на Реката, нали? Това е невъзможно. Последните сто мили от Реката преминават през подземен тунел. Всяка лодка би се пръснала на трески. И като другите, осмелили се да предприемат това пътешествие, ти щеше да умреш.
Бъртън си припомни нещо.
— Моята снимка… която взех от Агно. Очевидно е била направена по времето, когато служих като офицер в ротата на Джон, в Индия. Как се сдобихте с нея?
— С изследвания, мистър Бъртън — все още усмихнат отговори Лога.
Бъртън изгаряше от желание да смачка с юмрук това излъчващо превъзходство лице. Привидно нищо не го възпираше, би могъл да стане, да отиде при Лога и да го удари. Но знаеше, че Етичните нямаше да седнат в една стая с него, без да се подсигурят. По-скоро биха пуснали бясна хиена на свобода.
— Успяхте ли да откриете каква е причината да се събудя преждевременно? И какво е накарало и другите да излязат от безсъзнанието?
Лога трепна. Неколцина от останалите зяпнаха изумено.
Лога се опомни пръв.
— Изследвахме тялото ти много подробно. Не можеш да си представиш какво старание вложихме. Освен това прегледахме всеки елемент от твоя… психоморф. Или ако предпочиташ — аурата ти. — Той посочи кълбото над главата си. — Не намерихме нищо, което да ни насочи.
Бъртън отметна глава назад в дълъг буен пристъп на смях.
— Значи вие, копелета, не знаете всичко!
Лога разтегли в усмивка стиснатите си устни.
— Не. И никога няма да знаем всичко. Само Един е всемогъщ.
Той докосна челото, устните, сърцето и половите си органи с трите най-дълги пръста на дясната си ръка. Другите направиха същото.
— Обаче трябва да ти кажа, че ни изплаши, ако това ще ти позволи да се чувстваш по-добре. И още се страхуваме от тебе. Разбираш ли, почти напълно сигурни сме, че си от онези хора, за които ни предупредиха.
— Предупредиха ви да се пазите ли? И кой ви каза?
— Ами… нещо като гигантски компютър, но жив. И неговият оператор. — Той пак раздвижи ръката си в странния жест. — Това е всичко, което смятам да ти кажа, въпреки че ти нищо няма да помниш от случилото се тук долу, когато те върнем в Речната долина.
В съзнанието на Бъртън гневът се надигна като облак, но не дотам, че да пропусне израза „тук долу“.
Лога каза:
— Данните показват, че може би си способен да застрашиш нашите планове. Защо би го направил или по какъв начин — не знаем. Но ние уважаваме източника на информацията, дори не би могъл да проумееш колко го уважаваме.
— Щом толкова му се доверявате, защо просто не ме пъхнете някъде на хладно? Оставете ме да си вися на онова място, да се въртя като печено на шиш, докато си осъществите плановете.
— Не можем! Та дори само такава постъпка е достатъчна да съсипе всичко! Как тогава ще постигнеш спасението си? А и така бихме си позволили да извършим непростимо насилие! Немислимо е!
— И принудата да бягам и да се крия от вас беше достатъчно насилствена — каза Бъртън. — И сега насила ме държите тук против волята ми. И отново насила ще изтриете от паметта ми тази малка раздумка с вас.
Лога сякаш беше готов да закърши ръце. Ако той беше Тайнственият Непознат, изменникът сред Етичните, беше и велик актьор. Лога каза угрижено:
— Това е вярно само отчасти. Трябва да предприемем някои действия, за да се предпазим. Ако беше някой друг, а не ти, бихме те оставили на спокойствие. Вярно, нарушихме своите нравствени принципи, като те принудихме да бягаш от нас и когато те изследвахме. Но това трябваше да стане. Повярвай ми, плащаме за това с душевни терзания.
— Бихте могли да ми се издължите донякъде, ако ми кажете защо всички живели някога човешки същества са възкресени. И как го направихте.
Лога заразказва, понякога се намесваше и друг. Най-често русокосата жена и след малко Бъртън реши, че тя или е съпруга на Лога, или заема висок пост.