Едно лице зад стъклото се кривеше и зъбеше.
Нийла изкрещя.
Робинс се вгледа в лицето. Беше цялото изранено.
Носът липсваше. Висеше само кожа, като че ли беше отхапан в люта битка.
Още пет подобни лица гледаха в него.
Нещо го хвана за крака. Той залитна назад. Блъсна се в момичетата. После ритна дланта, която се бе впила в глезена му. Трима крули се заизмъкваха изпод колата.
Вратите й се отвориха.
Робинс светкавично подпря приклада на пушката върху рамото си. Прицели се в безносото лице и стреля. Горната част на главата отлетя.
— Да бягаме! — изкрещя той.
— Накъде?
Той стреля пак. Този път улучи в окото едно от съществата, пулещо му се от задната врата.
— Бягайте, за Бога! Бягайте!
Освободени от белезниците, те хукнаха да бягат. Пред всички тичаше Лендър. Водеше ги към мястото, където другите трима бяха изчезнали.
Насочваше ги натам, въпреки изстрелите, които се чуваха, и въпреки жената, устремила се към тях от същата посока. Това беше старица с бели коси и люлеещи се до пъпа й изсъхнали гърди. Беше въоръжена с мачете. Схванатият кръст и гърбицата й пречеха да се придвижва бързо. Лендър смяташе да я заобиколят.
— Татко!
Хвърли поглед през рамо. Видя, че един мъж буквално беше по петите на Корделия. В непосредствена близост зад него тичаха още двама. Бен внезапно се спря и с рамо блокира най-близкия от тях. Претъркулна се на една страна заедно с него.
Лендър погледна напред и видя, че старицата е отпреде му. Метна се встрани. Мачетето разцепи въздуха. В следващия миг го усети като полъх на косъм от бузата си. Спъна се и падна. Старата вещица се надвеси над него. Вдигна оръжието си.
Прохленчвайки, Лендър затвори очи.
Но мачетето не го посече.
— Лендър!
Отвори очи. Рут беше застанала зад старицата. Държеше ръката й и я дърпаше назад.
Той скочи на крака. Заби коляното си в провисналия корем на съществото. Вонящият й дъх го лъхна в лицето. Веднага след това изви ръката й. Отне мачетето.
Замахна с него и, като внимаваше да не улучи ръката на Рут, която бе стегнала врата на старицата, заби острието в гърдите й. Ужасен, Видя как тялото с бледа и изсъхнала плът се свлича на земята.
Рут отпусна старицата, която падна на колене с ужасяващ писък. Още веднъж Лендър стовари мачетето право върху тялото й. Отнесе половината от скалпа й. Вряза се в рамото й. Нанесе още един удар, който разцепи черепа й.
С бързо движение той издърпа мачетето. Втурна се към мястото, където Бен и Корделия се бореха с тримата мъже. Единият беше хванал Корделия през кръста и се готвеше да я вдигне във въздуха. Тя го риташе и се извиваше. Лендър го заобиколи. Искаше да мине в гръб на мъжа. Но онзи се извъртя и постави Корделия помежду им. Лендър не намери по-добро решение, освен да блъсне дъщеря си. Мъжът се препъна и падна. Корделия мигом се освободи от обятията му. Лендър замахна. Острието се заби в протегнатата към него ръка. Мъжът изрева от болка. Претъркулна се встрани и вторият удар на Лендър не го улучи. Мъжът скочи на крака и побягна.
Лендър се обърна към мястото, където се намираше Бен. Момчето бе седнало върху гърдите на втория мъж и го налагаше с юмруци по лицето. Третият мъж се намираше зад Бен. Тъкмеше се да стовари върху него дебела тояга. Но Лендър го изпревари и заби мачетето в гърба му. Мъжът застина. Нададе силен вик. Изпусна тоягата. Чак тогава Лендър видя, че това беше човешка бедрена кост.
— Татко! — извика Корделия.
Той се опита да издърпа мачетето. Но то се оказа заседнало в гърба на мъжа.
— Татко! О, Боже!
Рут бе твърде далеч — на около петдесет-шестдесет метра, почти в края на поляната. Една висока бледа фигура я бе метнала на гръб и я отнасяше към гората.
— Бен, ставай! — извика Лендър.
Бен се изтърколи встрани. Мъжът, който допреди миг бе лежал замаян под него, понечи да надигне глава. Лендър с все сила го ритна и той застина неподвижен.
Лендър се обърна. Рут вече изчезваше в горския гъсталак.
— Тичайте след мен! — изкрещя той и хукна натам.
От дясната му страна трима души изскочиха измежду дърветата.
— Натам! Натам! — извика им той. — Онзи отнася жена ми!
Двете групички се срещнаха и заедно навлязоха в гъсталака.
Девета глава
Пег тихо отвори вратата. Беше сигурна, че ще намери Джени заспала. Но вместо това момичето се беше облегнало на натрупани една върху друга възглавници и четеше криминална книжка. Босите й крака бяха преплетени в глезените. Пег разбра, че пижамата на дъщеря й вече е отесняла и че Коледа е твърде далеч, за да й купи друга…