Ханк продължи:
— Робинс е братът на съпругата ми. Хванах я да се опитва да драсне заедно с дъщеря си.
— Със своята дъщеря?
— От предишен брак.
— Нейният баща — каза Пег, — той… изчезна.
— Разбирам. — Филдинг погледна към Ханк. — Вие сте втори баща.
— Точно така. Залових ги двечките, тъкмо когато се канеха да се изнижат. Робинс се е върнал нощес при дърветата…
— Той е снабдител, нали?
— Именно. Хлътнал е по някаква фуста и се върнал там да я спасява.
— Исусе! — измърмори Филдинг.
Погледна към Пег и силно се изчерви.
— Намерението му е било, след като освободи въпросната мадама, да се върне за Пег и момичето. И всички да се изнесат.
— А-ха!
— Мисля, че щом се появи, трябва да го приклещим…
— И да го отведем при дърветата — довърши Филдинг.
— Точно така.
— Кога го очакваше?
— Всеки момент. Тръгнал е преди около час.
— А може въобще да не се върне?
— Както го познавам, може и да успее.
Филдинг поклати глава. Пъхна бележника обратно в джоба на униформената си риза и каза:
— Ако се върне, ще е нужно подкрепление.
— А трябва и да скриеш колата си.
— Това се разбира от само себе си. Мога ли да използвам телефона?
— Ей там е.
Филдинг пристъпи към апарата и завъртя шайбата. Джени доближи устни до ухото на Пег и прошепна:
— Трябва да отида по нужда.
— Не можеш ли да удържиш малко?
— Не.
— Ханк, Джени иска да отиде до тоалетната.
— Чакайте ченгето да се обади по телефона.
— Обажда се Филдинг — изрече в слушалката полицаят. — Необходимо ми е подкрепление за дома на Стоувър… улица „Нъсбоум“ номер 833… Маркс и Хейкрафт са достатъчни. Кажете им да побързат!
Той положи слушалката обратно.
— Сега мога ли да отида? — попита Джени.
— Наблюдавай жена ми? — обърна се Ханк към полицая. — Ще заведа хлапачката до кенефа.
— Не искам ти да идваш с мен!
— Фръцла твърдоглава! Да не мислиш, че ще те оставя да офейкаш?
— Не! Ти ще гледаш!
Обръщайки се към полицая, тя добави:
— Тоя е перверзник! Винаги ме дебне!
Лицето на Ханк поаленя.
— Лъжлива малка кучка! Какви ги дрънкаш?
— Само казвам истината!
Ханк стисна юмруци, но не се помръдна от мястото си.
— Знаеш ли защо прави това? — обърна се към Филдинг. — Иска ти да я заведеш в кенефа. Не зная какво си е наумила, но е хитра хлапачка. Все чете книжки. Разни криминалета и тям подобни. Мисли се за Ненси Дрю.
— Имате ли нещо против аз да я заведа? — попита Филдинг. И неговото лице се беше зачервило.
— Не възразявам. Но бъди нащрек.
Филдинг махна на момичето.
— Хайде, идвай!
То хвърли на Ханк коварна усмивка и последва Филдинг.
— Там има прозорец — предупреди го Ханк. — Не й позволявай да затваря вратата.
Джени и Филдинг се отдалечиха. Тя го бе хванала за ръката. Ханк поклати глава и каза на Пег:
— Нещо се мъти в главата й. Почакай и ще видиш.
Филдинг влезе в тоалетната. Отиде до прозореца. Беше достатъчно голям. Момичето можеше да излезе. Но рамката му беше солидна. Полицаят го затвори. Пусна резето и каза:
— Така е добре.
— Мога ли да затворя вратата? — попита го тя.
— Окей. Но ти давам само половин минута. След това ще вляза, независимо дали си готова или не.
— А ако заключа вратата? — усмихвайки се, го попита тя.
— Ще се наложи да я разбия.
— Чиста работа.
— По-добре е да не се налага да…
— Добре — каза тя и затвори вратата.
Филдинг се заслуша дали ще чуе щракването на резето. Не се чу нищо. Загледа се в секундарника на часовника си. Малката стрелка отброи тридесет секунди. Той почука леко на вратата.
— Времето изтече!
— Почти съм готова!
— Побързай!
Той чу шума от стичащата се вода. Вратата се отвори и от нея се показа усмихнатото лице на Джени.
— Ханк наистина щеше да наднича, знаете ли? Той не е с всичкия си.
— Да тръгваме!
— Мога ли да ти кажа една тайна? — Тя го подкани с пръст да се наведе. В същото време погледна нервно към коридора. — Но трябва да ти я кажа на ухо.