— Здрасти, Корди.
— Бен? Мислех, че си мъртъв!
— Не съм — отвърна и заизтръсква пясъка от косата си.
Не, не беше пясък, а мравки.
— Бен!
Той затръска още по-силно главата си. Но тя се откачи и падна в скута му. Корди се изправи и закрещя.
Намираше се в колибата.
До нея седеше Лили, която я попита:
— Кошмар?
Корди вдигна ръката си. Беше превързана с кървав парцал и туптеше от болка.
— Пръстът ми! — възкликна тя.
— Да. Щастливка си, че това е всичко, което си загубила. Грар не ти вярва много.
— Но аз му казах, че ще направя всичко, което се иска от мен! Какво повече? Господи, пръстът ми!
— Трябва да тръгваме. Ела!
Корди запълзя зад Лили, пазейки се да не се подпре на земята с ранената си длан. Слънцето навън я ослепи. Примижавайки, тя се изправи на крака.
Приближи се Грар. Полата от коси се замяташе около краката му. В ръката си държеше къса извита сабя. Заприлича й на филм за Гражданската война. Той я подаде на Лили, като промърмори нещо на другия език.
Лили кимна и се обърна към Корди.
— Ела с мен.
Корди се загледа в полето от колове и глави. Освободи ръката си от захвата на Лили.
— Твоите приятели са в къщичката.
Корди разтърси глава. Чувстваше се замаяна.
— Ето, вземи това. — Лили й подаде сабята с ръкохватката напред. — Използвай я, за да убиеш мъжа.
Корди пое сабята. Тежестта като котва свали ръката й надолу.
— Върви — каза Лили. — Колкото по-бързо го направиш, толкова по-бързо ще изнесем задниците си оттук. — Корди забеляза страх в очите й. — Не искаме да сме тук, когато той се завърне.
Корди се почувства неспособна да помръдне.
Но Лили я побутна и тя закрачи напред. Главите сякаш се поклащаха пред погледа й. Една птица се спусна към тях. Черна птица. Кацна върху най-близката глава и заби клюн в челото й. Черепът се пропука. Нито капка кръв.
Главата й се видя странно позната.
Това лице…
Бен!
Тридесет и втора глава
— Някой идва насам! — съобщи Нийла.
Робинс се втурна към отворената врата. Грабна пушката. Коленичи и се прицели в момичето. Тя се приближаваше, залитайки между коловете и блъскайки се от време на време в някой от тях.
— Пияна ли е? — попита Шери.
— Със сигурност нещо не е наред — каза Нийла.
Робинс наведе дулото на пушката.
— Застреляй я, за Бога!
— Но тя идва съвсем сама — каза той.
— И какво от това?
— Изглежда като невменяема — отбеляза Нийла.
Робинс се изправи. Излезе навън.
— Джони, какво правиш? — попита Шери.
— Почакайте — каза той.
Изтича към ъгъла на къщичката. Огледа коловете от другата страна. Не се виждаха крули сред тях.
— Джони, какво…?
Без да отговори, той се втурна към задната част на къщичката. После се върна обратно при вратата.
— Всичко е наред — каза той. — Тя наистина е самичка.
— Това не означава, че ще я оставиш да дойде, нали? Я виж каква сабя носи!
— Тъкмо това гледам — отвърна Робинс. — Тази сабя ми трябва.
Момичето се спъна и падна по очи. Събори няколко колове. Повдигна глава. Застана на четири крака. После бавно се изправи, опирайки се на сабята. Погледна назад, за да види какво разстояние е извървяла. Насочи погледа си към къщичката. Залитна и вдигна ръка. Изтри потта, стичаща се по челото й.
Това нейно движение насочи вниманието на Робинс към гърдите й. Те бяха големи и лъщяха от пот. Робинс почувства, че го облива топла вълна на сексуална възбуда. Насочи погледа към корема й и тъмния триъгълник под него.
— Обърни внимание — каза Шери. — Тя е със следи от бански костюм.
Шери беше права. Гърдите и слабините на момичето бяха по-светли.
— Това е Корделия! — възкликна Нийла.
Робинс се вгледа в лицето. Беше отекло, насинено и изподрано, но не до такава степен, че да не могат да се разпознаят чертите на момичето, което беше с тях предишната нощ.
— Корделия! — извика той.
Тя кимна едва-едва.
— По дяволите! — промърмори Шери.
Залитайки, Корделия продължи да върви напред. Ту вдигаше високо крак, за да преодолее някой от падналите колове, ту се навеждаше, за да не се блъсне в напречната дъска на някой друг кръст.