— Господи, какво са й направили?
— Мисля, че е в шок — каза Робинс.
Корделия отново се спъна и падна на колене.
Робинс метна пушката на рамо. Втурна се към нея.
— Джони, това може да е трик.
— Може и така да е — съгласи се той.
Продължи да си пробива път сред коловете и се озова до нея. Тя все още беше на колене. Вдигна лице. Очите й бяха широко разтворени и някак си празни. Той пъхна ръце под мишниците й. После я вдигна на крака.
— Всичко е наред — каза й успокоително.
В отговор тя вдигна сабята.
— Джони! — извика Нийла.
Той с бързо движение хвана треперещата ръка на момичето.
— Всичко е наред — каза й повторно.
Другата му ръка обхвана кръста й и я придърпа към себе си. Притисна я до тялото си и, все още държейки я за ръката, я повдигна. Понесе я през падналите кръстове към къщичката.
Стигнаха вратата. Нийла изтръгна сабята от ръката й. Робинс я внесе вътре. Остави я да седне на пода. Тя се изтърколи на една страна и присви крака към гърдите си. Застина. После опря устни и засмука едното си коляно.
— Корделия?
Не отвърна нищо.
Робинс се обърна към Нийла и Шери.
— Най-добре е да я оставим за известно време сама.
Тръгна към вратата. Нийла го последва.
— Ще остана тук — предложи Шери. — Нужно е да има човек до нея.
— Добре.
Оставиха Шери до момичето и излязоха навън. Минаха зад къщата. Седнаха на земята. Хванаха се за ръце и заговориха тихо. После Нийла се излегна по гръб и постави глава в скута на Джони. Той погали косата й. Видя, че се прозява и я посъветва да поспи. Тя поклати глава и с тъга в очите каза:
— С толкова малко време разполагаме…
— Разполагаме с години — отвърна той.
Сълзи избиха в ъглите на очите й. Той внимателно ги избърса с длан.
Тридесет и трета глава
Едър червенокос мъж изскочи от храстите, размахвайки голям нож. Острието проблясваше под слънчевите лъчи.
Пег се притисна към дървото, сякаш се надяваше, че мъртвият ствол ще я погълне и скрие.
— Един идва — проплака тя.
— Само един ли? — попита Джени.
— Доколкото виждам — един.
Върху голото му тяло имаше само колан и ножница. Докато тичаше, възбуденият му член се клатеше нагоре-надолу.
— Господи! — възкликна Пег.
— Какво?
— Та това е шефът на полицията Мърдок.
— Бащата на Луиз?
— Какво прави той тук?
Зад тичащия към тях мъж се показаха още две фигури. Едната беше на бременна жена, чийто изпъкнал корем се поклащаше при всяка крачка. Слабият рус мъж зад нея носеше копие.
— Още двама — съобщи Пег.
— А от моята страна идват четирима — каза Джени. — Олеле, мамичко!
Мърдок застана пред Пег. Опря върха на острието до гърлото й.
— Тъдява рядко попадат съграждани — каза той.
— Чарли…
— Но винаги се радваме, когато това се случва. Обичам да гледам лицата им. — Другата му ръка започна да разкопчава ролята й. — Винаги са шокирани и питат: „Какво прави Чарли Мърдок тук, сред крулите?“
— Недей!
— Знаеш ли, те са основали Барлоу. Имали са нужда от цивилизована среда. Но щом като заговорихме за среда… — Той се засмя тихо, прокара ножа през гърдите й и разряза сутиена. Разтвори чашките му. — Хубави са.
Наведе оръжието и го пъхна в ножницата. Пег видя как членът му се надига вдървен. После почувства допира на ръцете му.
— Недей, моля те!
— Какво ти прави той? — попита разтревожено Джени.
— Я млъквай! — кресна й Мърдок. После се обърна към Пег и каза тихо: — Знаеш ли какво ще направим с вас?
— Не.
— Аз пък си мислех, че всички знаят.
Ръцете му пуснаха гърдите й. Той развърза коланчето и разкъса докрай роклята й. Коленичи и сграбчи от две страни подгъва и дръпна рязко. Последното зашито парче плат се скъса.
Двамината крули стояха непосредствено зад него и гледаха. Мъжът беше гол. Взираше се в тялото й и галеше с длан възбудения си член. Бременната жена носеше нещо като сутиен върху отпуснатите си гърди. Само че не беше сутиен от плат.
Беше от… кожа, човешка кожа.
Пег усети как ръцете на Чарли се спуснаха надолу по тялото и смъкват бикините й.