Шери се обърна към него.
— Знаеш ли за какво говори тя?
— Зная. Понякога приемат жени. Млади и хубави. За забавление. А и за разплод. Именно затова не желаят хората от Барлоу да ги подвеждат. Обаче не приемат мъже.
— Вярно ли е? — обърна се Шери към Корделия.
Момичето кимна утвърдително.
— Искаш да кажеш, че ще убият Джони? — попита Нийла.
— Предполагам.
— Ах, кучко! И защо лъжеше?
— Съжалявам — прошепна Корделия. После вдигна лявата си длан и махна мръсната превръзка от нея. — Вижте какво ми направиха!
Нийла погледна чуканчето и тутакси отвърна глава.
— Един от тях го отхапа — продължи Корделия. — Като за урок. За да ми подскажат какво ще направят, ако вас двете не ви изкарам оттук.
Шери се изсмя сухо.
— Голяма оферта, няма що. Първо ще ни чукат, после ще отхапят пръстите ни.
— И ще убият Джони — добави Нийла.
— Благодаря, но аз отклонявам това великодушно предложение — каза Шери.
Корделия ги погледна поред.
— Ако не дойдете с мен, ще ви убият.
— Не могат да дойдат тук — каза й Джони. — Ако можеха, нямаше да те изпратят да преговаряш с нас.
— Не че не могат. Но… се опасяват от някого. — Докато изричаше това, страхът, който се появи в очите на Корделия, беше такъв, че кръвта на Нийла се смрази. — Този някой го видях миналата нощ — продължи момичето с дрезгав шепот. — Той уби Бен. И е набучил главата му на кол. Всички тези глави на коловете са негова работа. Крулите го наричат Дявола. Това е неговата къща и той ще се завърне.
— Кога? — попита Джон.
— Може би тази нощ.
— Пак нещо ни баламосваш — изкоментира Шери.
— Не, честна дума. Той съществува и е… ужасен.
— Но миналата нощ не се завърна — каза Джони.
— Беше зает. Уби Бен. Можеше да убие и мен, но аз се скрих.
— Ако се върне — вметна Шери, — ще се скрием.
— Ти си луда. Всички ви ще убие. — Корделия се изправи на крака. — Аз се връщам. Ще им кажа, че не искате да се предадете.
— Не се връщай — каза Джони. — Остани тук. Ще се измъкнем всички заедно.
— Не, няма да успеете. Аз го видях. Отивам обратно при тях.
Тя направи няколко несигурни крачки към вратата.
— Корделия, недей!
— Вие сте глупаци — каза тя. Посочи с пръст към коловете. — Още тази сутрин главите ви ще бъдат там.
Сабята й беше подпряна до вратата. Протегна ръка към оръжието.
— Остави я тук! — нареди Джони.
— Добре — каза тя.
След това грабна сабята. Извъртя се и се нахвърли към Джони.
Тридесет и пета глава
Корделия насочи острието към гърдите на Робинс, който седеше на пода. В този момент можеше лесно да го прободе.
Но преди да измине разстоянието и успее да нанесе удар по него, Нийла се хвърли в краката й. Шери отскочи към огнището. Робинс се простря на земята по гръб. Корделия изрита ръцете на Нийла. Отново се насочи към Робинс. Той изхвърли единия си крак напред и ритна сабята. Но се нарани и с вик се претърколи встрани. При това движение сабята остана закачена за крачола на джинсите му. Корди застина обезоръжена.
Шери замахна с ръжена към главата й. Но тя го отби с ръка. Нийла докопа левия й крак. Ухапа я за прасеца. Корди си освободи крака, но в същия миг Шери отново замахна с ръжена към главата й. Не я улучи. Корди се обърна и побягна. На прага на вратата ръженът я застигна и болезнено се впи в гърба й. Корделия хукна към коловете. Шери се втурна да я преследва. Ръженът изсвистя във въздуха, но не улучи. Един ухилен череп се изпречи пред Корди. Тя се наведе под напречната дъска. После коленичи и запълзя напред.
Погледна през рамо. Шери се беше спряла.
Нийла се появи на прага с пушката в ръце. Прицели се и стреля. Кал и съчки се разхвърчаха от земята непосредствено зад Корделия.
Тя отново запълзя трескаво и премина през дузина колове. Отекна втори изстрел. Залегна плътно към земята.
Усети нещо овално под корема си. Без да го погледне, знаеше какво е то. Изхлипа и се претъркулна. Гърбът й се удари в един от коловете. Тя застина.
Но нищо не падна на земята.
Лежейки задъхана на една страна, тя почувства допира на предмета, върху който беше паднала. Стисна здраво очи и се пресегна. С опакото на ръката го отблъсна.