После залегна отново и зачака следващия изстрел.
Но такъв не последва.
Погледна назад. Шери и Нийла не се виждаха.
Повдигна се на четири крака. През гората от колове видя как крулите стояха и чакаха мълчаливо, приковали погледи в нея.
Спомни си предупреждението на Грар. Ако ни измамиш, смъртта ти ще бъде кошмарна.
Те не могат да ме достигнат тук, помисли си тя.
Залегна отново. Отпусна глава върху ранената си от ръжена ръка и притвори очи. Почувства се добре на мястото върху земята, макар да беше осеяно с бодливи съчки и тръни.
Ще остана тук.
Въпреки повея на бриза слънцето изгаряше гърба й. По кожата й се стичаше пот. От време на време усещаше ухапването на някое насекомо. Но не помръдваше. Всяко движение щеше да е болезнено. Беше безсмислено, защото нямаше начин да избегне горещината или ухапванията на буболечките.
Никакъв начин да избегне болката.
Или пък крулите.
Не! Има начин да се спася от крулите.
Да остана както сега.
Да оста…
Изведнъж усети, че ужасната горещина я няма. Отвори очи. Бе започнало да се свечерява.
Половината от крулите си бяха отишли. Но останалите я чакаха.
Може би когато се стъмнеше съвсем…
Не.
Ако тръгна през гората, могат да ме хванат.
Смъртта ти ще бъде кошмарна.
Тя отпусна глава и затвори очи.
Засега това е най-доброто място. Най-доброто място.
Тридесет и шеста глава
— Джони, недей!
— Дай ми пушката.
— Няма да успееш!
— Поне ще опитам. Вие двете останете тук колкото се може по-дълго. Ако не се върна с помощ, идете при крулите и направете каквото поискат от вас.
Шери му подаде пушката.
Използвайки я за подпора, Джони се изправи на крака. Закуцука през мъждиво осветеното от свещите помещение. По гърба му се стичаха вадички пот. Нийла забеляза, че едва пристъпва на превързания си крак.
— Джони…
— Веднъж да се добера до колата и всичко ще бъде наред. Няма да отнеме повече време от…
Пушката се изплъзна от ръката му. Той залитна и падна. Нийла се втурна към него.
— Остави, ще се справя сам.
— Не, няма да можеш.
Отново се подпря на пушката и започна да се изправя, стискайки зъби. Примигна от потта, която се стичаше по клепачите му. Цялото му тяло потръпна.
Нийла го прихвана за ръката.
— Чакай. Седни и си почини за минутка. Моля те!
Робинс се отпусна за миг.
— Така е добре. Дай ми пушката.
Той я стисна по-здраво.
— Нужно ми е да изляза за секунда.
— Пак ли? — попита Шери.
Нийла каза с въздишка:
— Може би е от нещо, което съм яла. Или по-скоро — обратното. От това, че нищо не съм яла.
— Ще дойда с теб — каза Шери.
— За Бога, не ми е нужен придружител!
— Добре, действай бързо.
— Ей сегичка ще се върна.
Целуна леко Джони по устните. Излезе и бързо се насочи към задната част на къщичката. Лунният сърп висеше ниско над далечните дървета. На Нийла и се прииска да не беше толкова ярка светлината му.
Облегна пушката на стената. Събу панталоните си. Взе ключодържателя на Джони и го пъхна в бикините си. Свали и блузата си.
Вятърът бе стихнал с настъпването на нощта. Въздухът беше неподвижен и топъл. Въпреки топлината потръпна, когато пое пушката. Прокара главата си през ремъка. Оръжието се залепи към гърба й. Натежа върху рамото й. Ремъкът я обгърна отпред и се впи в дясната й гърда. Нагласи го така, че да минава между двете й гърди. След това, приведена, се насочи към коловете.
— Нийла!
Беше гласът на Шери. Поглеждайки назад, видя как приятелката й тича към нея.
Побягна към коловете, но Шери я догони. Сграбчи я за косата. Тръшна я на земята. Затисна я с тялото си. Нийла изстена. Пушката болезнено се впи в гърба й. Шери я хвана за китките и ги прикова към земята.
— Пусни ме, да те вземат дяволите!
— Къде си тръгнала? Искаш да те убият ли?
— Махни се!
— Не. Не мога. Не мога да те оставя да действаш на своя глава!
— Ако аз не го направя, Джони ще опита.
— Можем да го спрем. Между нас двете…
— Шери, за Бога, не си ли даваш сметка? Не можем да останем в тази къщичка. Всички ще измрем. Дори крулите никога да не пристъпят насам, дори този Дявол никога да не дойде, тук ще умрем.