След това момчето се отдалечи.
Пег се завъртя се настрани. Висеше отпусната на завързаните си ръце. Краката й бяха твърде отмалели, за да я държат. Погледна надолу и под отблясъците на огъня видя, че са покрити с тъмна кръв.
Обърна отново поглед към Джени. Главата на момичето бе все още клюмнала. Тялото й висеше на въжето и леко се поклащаше. Този път кръвта, която я покриваше, беше нейната. Спомни си как дъщеря й пищеше, докато я хапеха…
Но не беше мъртва. Виждаше как гърдите й леко се повдигат при дишането. Беше в несвяст, но не и мъртва. Може би най-добре е никога да не се събужда.
— Сред обитавани от зли призраци дъбрави…
Пег се обърна и погледна към мъжа, който висеше от триножника до дясната й страна. Досега мислеше, че е мъртъв.
— Зверове! — продължи той. — Гнусни, отвратителни зверове!
— Предпочитам да ни убият — каза Пег.
— О, те ще го направят. Но първо ще се позабавляват. Миналата нощ…
Той млъкна, обронвайки глава.
— Какво? — подкани го Пег да продължи.
— Те изнасилиха… моята Рут. Ох, какво правиха с нея! Копелета! — закрещя той. — Копелета!
Неколцина от крулите край главния огън погледнаха към него. Един едър мъж се изправи. Пег разпозна Мърдок.
— Някакви проблеми ли? — попита с уста, пълна с храна.
— Копелета проклети!
Мърдок тръгна към тях. Вървейки, отхапа още един къс от ръката, която носеше.
— Копеле мръсно!
Мърдок се ухили.
— Ясен ми е проблемът ти, приятелю. Гладен си. Ами че тук разполагаме с ядене в изобилие. — И тикна откъснатата ръка в лицето на мъжа. — Заповядай!
Вързаният мъж се опита да го ритне, но Мърдок отскочи назад.
— А ти, Пег?
— Върви в ада!
— Не се безпокой. Тази ръка не е някого, когото познаваш.
И той докосна с ръката гърдите й. Пег настръхна от погнуса:
— Махни се!
— Крехка и вкусна е! Най-хубавото месо. Крулите добре го знаят. С това се хранят.
— Да. И ги погледни на какво приличат!
— О, това не е следствие на грешна диета. Идва от размножаването им. Малка радиацийка е поразбъркала техните гени.
Тя го загледа как захапва ръката и откъсва още едно парче. Докато дъвчеше, й се усмихна.
— Превъзходно е! — каза с пълна уста.
После изплю сдъвканото в лицето й. Отдалечи се, смеейки се високо.
— Вампири — промълви мъжът. — Те… миналата нощ… моята Рут. Те… я изядоха! Изядоха я! Пред очите ми! Насилиха ме да… Стиснаха ми носа и трябваше да отворя устата си и… ох!
Мъжът започна ту да припява тихо, ту да си мърмори.
Пег погледна към Джени. Слава Богу, още не бе дошла на себе си.
— Оставиха главата — поде отново по-членоразделно мъжът. — Те не ядат главите. Пазят ги за кладенеца. Ох, кладенеца! Почакайте и ще…
— Млъкнете! — прекъсна го рязко Пег. — По дяволите, просто млъкнете!
— Онова живее в кладенеца — продължи той с мърморене. — Ще видите!
— Млъкнете!
Той замлъкна.
Пег се вгледа в тъмното петно. Не беше далеч. Само на дванадесетина метра от тях. Преди свечеряване успя да забележи, че това е дупка в земята. Дупка с широк отвор. Забеляза също, че крулите се държат на разстояние от нея. Подхвърляха към гърлото й само кости.
— Те затова са тук — каза мъжът.
— Не искам въобще да знам защо са тук.
— За да го хранят. Един от тях ми каза. За да го хранят и умилостивяват.
Тридесет и осма глава
Легнала по корем между коловете с набучените глави, Корди дочу безумен рев. Същото изреваване чу и предишната нощ. Идваше отдалеч.
Но тя знаеше, че скоро ще го чуе наблизо.
И че този, който го издаваше, ще пристигне с нови глави.
И ще я намери.
Повдигна глава. Поляната оттатък коловете изглеждаше пуста. Явно крулите се бяха разбягали, когато са чули рева.
Това е моят шанс!
Всички ще се скрият!
Но ако ме хванат… По-добре е те да ме хванат.
В гората поне ми се открива известна възможност. Може би ще намеря мама и татко и ще избягаме заедно.
Погледна назад към къщичката.
Ще ме пуснат вътре при тях, ако ги помолеше.
Но не, там е възможно най-лошото място, дори по-лошо от това тук, между главите.