Малко по-късно Робинс развърза дългата мека коса на Нийла. Издърпа я от челюстите на старата глава. Изхвърли черепа през вратата.
След това намери пред къщичката един по-здрав кол. Набучи на него главата на Дявола. Заби кола близо до вратата на убежището им.
— Робинс!
Той се обърна. Един човек си пробиваше път през кръстовете. Слабият блед мъж разбутваше внезапно препречилите се колове.
Нийла хвана Робинс за ръката. Беше взела пушката.
— Идвам с мир — каза мъжът.
Излезе от заграждението. Около краката му се ветрееше пола от човешки коси. Спря се пред Робинс.
Джони се взря в огряното от луната лице.
— Огъст? — прошепна той.
Възрастният мъж кимна утвърдително.
— Това е Огъст Хейър — каза Робинс на Нийла. — Той е… той е кметът на Барлоу.
— В гората ме наричат Грар. Вождът съм на крулите.
— Исусе Христе!
— Ти уби дявола Вейс.
— Вейс! — Робинс се обърна и заразглежда чертите на зловещата отрязана глава. — Не може да бъде!
— О, той е. Той мародерства от години и избиваше безмилостно. Всички тези глави… — Хейър с широко движение на ръката посочи към полето от колове с набучените глави. — … са негово дело. Нашите хора са примитивни и изпълнени със суеверия. Нарекоха го Дяволът и избягваха да се доближават до къщичката му. Той тепърва щеше да убие още от нас, ако не беше ти. Така че убивайки го ти откупи своето спасение. Сега ще дойдеш с мен в селището и ще заживееш с нас.
— Не ни върши работа — каза Робинс. — Искаме да се махнем.
— Това е невъзможно.
— Така ли?
— Не можем да ви позволим да напуснете гората.
— Страхувате се, че ще се разприказваме? Че ще разкажем на света за играта ви?
— Това не е игра, Робинс. Ако само знаеше защо сме тук, защо крулите са тук…
— Това хич не ме интересува.
— А може би трябва да те интересува. Ако знаеше какъв е залогът…
— Ще ти кажа какъв е залогът — задникът ти! — Робинс грабна пушката от Нийла. Тикна дулото в гърдите на Хейър и го отблъсна назад. — Ще ни изведеш оттук. Отиваме към колата ми. Нали знаеш къде е тя? Добре. И ако ти или някой от твоите проклети неандерталци ни създадете грижи, ще направя в теб такава дупка, че през нея ще може да мине цял автобус!
— Ти си глупак, Робинс. Аз ти предлагам…
— Знам какво ми предлагаш. Не го купувам.
— А твоята приятелка?
Хейър кимна в посока на Нийла.
Тя погледна Робинс. Очите й бяха все още зачервени от плач по смъртта на Шери. Изглеждаше замаяна и уморена.
— Не мисля, че Нийла ще приеме.
— Какво да приема? — попита Нийла с равен глас.
— Тоталната свобода — отвърна Хейър. — Един живот от безгрижни удоволствия в лоното на природата…
— Ти видя всички онези сакати изроди — каза Робинс. — Би ли живяла с тях?
— По-скоро ще умра.
— Това е положението, Хейър. Хайде, да тръгваме.
— И още нещо. Имаш сестра на име Пег и племенничка, която май се казва Джени…
Стомахът на Робинс се сви в студена топка.
— Предполагам, че не би искал да напуснеш гората без тях — приключи Хейър.
— Къде са?
— В селището. И с нетърпение очакват твоето пристигане.
Хейър свали пръстена, който носеше на кутрето си. Подаде го с протегната длан.
Робинс взе пръстена. Заоглежда го на лунната светлина и докосна гладкия овал на нефрита.
— На Пег е — прошепна.
— По-добре ще бъде да тръгнем с него — обади се Нийла.
— Така е — каза Робинс, внезапно овладян от безпомощен гняв. — Да, отведи ни в селището. — И тикна цевта в корема на възрастния мъж, който със стон се преви на две. — Заведи ни в селището! — продължи да цеди през зъби Робинс. Стовари приклада върху рамото на Хейър и го смъкна на колене. — Заведи ни в селището! — потрети Робинс й ритна с ботуша лицето на мъжа.
Четиридесета глава
— Корделия!
Тя лежеше по корем сред кръстовете и наблюдаваше. Не се помръдна. Нито пък отговори.
— Корделия! — извика отново Робинс. — Зная, че си тук. Вдигни си задника и ела!
Тя поклати глава. Не проговори.
— Няма нищо да ти сторя. Ела! Това е единственият ти шанс. Вейс, този твой Дявол, е мъртъв. Това означава, че крулите вече не се страхуват от това място. Скоро ще дойдат да те потърсят!