Тя се изправи на колене.
— Имаме заложник. Отиваме към селището на крулите. Твоите родители може и да са там. Отиваме до селището и след това се омитаме. Хайде, идвай.
— Обещаваш ли… — извика тя, — че няма да ми направиш нищо лошо?
— Ако исках да ти направя нещо лошо, щях да те оставя тук.
— Добре. Добре, идвам!
Четиридесет и първа глава
Джени чу ужасен вик. Мама? Не, този път беше мъжки глас. Вдигна глава.
Наоколо щъкаха множество крули. Силуетите им призрачно се мяркаха на фона на пламъците на огъня. Човекът гущер. Приведената жена. Някакво страховито нещо без крака. И други. Много, много други. Повечето се бяха събрали около голямата дупка.
Мъжът продължаваше да вика. Намираше се някъде между тях. Но тя не можеше да го види.
Погледна встрани. Майка й все така висеше там.
Но мъжът, който преди това беше до нея, го нямаше.
Навярно е викащият сега.
Виковете секнаха. Неколцина от крулите се отделиха от групата. Понесоха отрязани ръце и крака към високите пламъци на огъня. Един едър мъж — полицейският началник Мърдок — носеше тялото на жертвата. Малко преди да стигне до огъня, той го хвърли сред ръцете и краката. Главата липсваше.
Крулите отстъпиха от отвора. Но не отделяха погледите си от него. В процепа между две от съществата Джени се вгледа в открилата се част от дупката.
До самия ръб на отвора видя главата на мъжа. Главата се разклати за секунди. После някакъв тъмен крайник се появи от дупката и я сграбчи за косата. Вмъкна я вътре.
Всички крули гледаха втренчено.
Никой не издаде звук.
После се чу гласът на Мърдок:
— Да му дадем ли още една глава?
Той говореше на мама!
Обърна се към крулите и заговори на техния език. След това отново се извъртя към Пег. Извади ножа си и тръгна към нея.
В тишината прогърмя изстрел. Краката на Мърдок се подгънаха и той падна по очи.
Джени се извъртя настрани. Видя, че в полумрака, край една от близките колиби, стоят четирима новодошли.
— А сега Хейър, кажи им да не мърдат. На онези зад нас — също.
Възрастният мъж заговори на крулите на техния странен език. Нийла го чу в гората, когато той го използваше, за да предотврати атаките на съществата. Докато Хейър говореше, Джони премести поглед от Корделия към Нийла.
— Хайде — промърмори той. — Бързо!
Въпреки че бе останала без дъх и трепереше от страх, Нийла не се поколеба. Втурна се напред със сабята в ръка.
Стремеше се да не отделя поглед от увисналото под триножника момиче. Но в същото време не можеше да не поглежда и към крулите. Някои от тях, съвземайки се от изненадалата ги стрелба, вече се раздвижиха.
Хейър продължаваше да говори, но тя чуваше мънкане сред крулите.
— Бързо! — извика момичето.
С периферното си зрение Нийла видя, че Корделия се устреми към триножника, под който висеше жената. Забеляза също, че едно безного същество мъкнеше торса си сред тълпата. Онова същото, което видя на пътя преди толкова отдавна. Между зъбите си бе захапало нож.
Тя стигна до триножника.
Някой изкрещя.
Обърна глава. Едно копие прониза Корделия.
Нийла вдигна сабята и пресече въжето. Момичето падна на земята.
— Проклето копеле! — извика Робинс.
Тикна дулото в тила на Хейър и натисна спусъка.
После светкавично зареди отново. Обърна се и застреля най-близко стоящия крул.
След това накуцвайки, се спусна към Пег.
Към настъпващата тълпа.
Застанала на четири крака, Джени погледна към майка си. Дузина крули настъпваха към нея. Чичо й Джон крачеше бързо към тях, като не спираше да стреля. Но и зад него напираха още крули.
— Чичо Джон! — извика тя.
В същия миг забеляза, че жената, която беше прерязала въжето й, тича с вдигната сабя към чичо й.
Джени се изправи на крака и също се устреми натам.
Едно момче с нож на пояса изскочи зад гърба на Джони. Извади и малка секира. Замахна. Нийла с един удар отсече ръката му.
След това заби острието в лицето на някаква жена. Извърна се и разцепи надве главата на един пълзящ мъж.