В следващия миг острието на нож нарани хълбока й. Тя удари с лакът лицето на момичето, което се опита да я убие. То се просна по гръб. Острието на сабята тутакси потъна в корема му.
Някой успя да скочи върху гърба на Нийла. Тя падна върху тялото на момичето. Почувства как нож допря гърлото й.
Робинс тикна дулото на пушката в ухото на мъжа и стреля. Тялото му падна върху Нийла. Робинс го издърпа.
Погледна към Пег. Безкрако човешко подобие беше в краката й и тъкмо изваждаше ножа, който бе стиснало между зъбите си.
Робинс се прицели и натисна спусъка.
Щрак!
Пег с все сила ритна безногото чудовище в лицето. Бясно размахвайки ръчища, то падна назад.
Но наоколо се бяха струпали твърде много крули!
Тя се заизвива и обсипа с ритници най-близките до нея.
После погледът й попадна върху дъщеря й.
— Джени! — изкрещя Пег.
Неколцина от крулите също погледнаха натам. Отдръпнаха се от нея и нададоха тревожни крясъци.
Джени се затича.
Пълзящ по земята крул се опита да я хване за крака. Не успя.
И други се устремиха към нея. Но тя беше твърде бърза.
Едно копие засегна крака й, но не спря нейния устрем. Беше й направило само драскотина, която дори не я болеше. Нищо не я болеше, освен дланите й.
Сега вече само един крул стоеше пред нея.
Препречи й пътя.
Беше слузестата дебелана от дърветата. Изглеждаше изплашена. В последния момент се опита да отскочи встрани.
Джени тикна в лицето й голямата горяща главня, която носеше. Дебеланата изкрещя и изчезна в отвора на кладенеца.
Пламтящата главня последва полета й в тъмните дълбини.
Разнесе се проглушителен крясък.
Нийла извади сабята си от гърдите на поредния крул и рязко се обърна, готова да съсече следващия. Но всички крули се бяха заковали на място и гледаха към кладенеца.
Онези, които се намираха най-близо до него, търтиха да бягат. Тъмни извиващи се пипала изскочиха от дупката. Увиха се около краката на неколцина от крулите. Придърпаха ги и те на свой ред с отчаян писък потънаха надолу към земните недра.
После крулите се пръснаха на всички страни. Едни бягаха. Други се влачеха на ръце. Трети лазеха на четири крака като огромни тромави паяци.
Джени стъпи върху китката на едър безног крул, намиращ се до майка й. Той изрева от болка. Разтвори длан и изпусна ножа. Джени го грабна.
Дясната й ръка бе изгорена и не вършеше работа.
Сграбчи ножа с лявата ръка и го заби в окото на изрода.
Върху рамото си усети тежка длан.
Тя се изви, замахна, но не улучи.
— Чичо Джон!
— Дай ми това!
Той грабна ножа от ръката й. С рязко движение отсече въжето, на което висеше майка й.
И двамата паднаха.
Но дойде другата жена. Онази със сабята.
Нещо шибна крака на Джени. Тя с вик отскочи. Видя как тъмно гърчещо се пипало обхваща гърлото на мъртвия безног крул. Тялото се повлече към дупката.
Около гърлото на кладенеца се мятаха безброй живи въжета.
— Да бягаме, да бягаме! — извика Джони.
И те побягнаха.
Накрая на селището, преди да навлязат в гората, Джени се обърна назад.
— Вижте! — извика тя. — То излиза цялото!
— Господи! — изрече със заекване жената със сабята. — Какво е това?
И четиримата се загледаха втрещено към кладенеца.
— Какво направихме? — прошепна жената.
— Оцеляхме — отвърна Джони. — Да се махаме оттук!
Тичаха през гората. После преплуваха реката. По пътя минаха край много крули. Някои се криеха из храстите. Други се катереха по дърветата, сякаш търсеха сигурност сред клонака. Никой не ги нападна.
Минаха и край няколко трупа. Отначало Робинс не разбираше откъде се бяха взели. Надвеси се над един от тях. Оказа се жена с разрязано гърло, която още стискаше в дланта си окървавен нож.
— Самоубийство — изрече той.
Когато пресичаха поляната с дърветата на смъртта, Робинс погледна в тяхната посока. Забеляза някакво движение сред голите им клони.
Нийла се спря и посочи към дърветата.
— Виждам ги.
Три тъмни фигури внезапно се отрониха от дърветата. Полетяха с трясък през сухите клони и се разбиха на земята.