Тими изпълзя към главата на Шери. Коленичи и се наведе над нея.
— Не ме пипай, момче! — процеди през зъби тя. — Ще те убия, кълна се!
Тими погледна към баща си.
— Я млъквай, сестричке!
— Ами да — додаде Тими. — Отгоре на всичко си цяла крава. На кой ли ще му се прииска, от теб?
Внезапно той се излегна върху Нийла. Коремът му притисна лицето й, а ръцете му задърпаха блузата от кръста й. Тя усети как дланите му започнаха да разтриват корема й. Едната се подпъхна в колана на панталоните, навлезе в бикините й и два-три пръста я проникнаха дълбоко.
Със свободната си дясна ръка Нийла нанесе силен удар по гърба на Тими. Той потръпна и се задави. Ръката му се отдръпна. Натискът на корема му върху лицето й отслабна.
— По дяволите, Робинс! — извика Шоу. — Защо й позволи да удари момчето?
— Ами просто не очаквах!
Тими коленичи и продължаваше да кашля с изкривено от болка лице.
— Проклета кучка! — процеди през зъби Шоу.
Момчето се разплака, като едвам си поемаше въздух.
— Ах, ти… — извика то.
Малкият му, но твърд юмрук се стовари върху лицето на Нийла. Тя протегна ръка, за да отклони следващия удар, но в този миг Робинс с рязко движение отстрани от нея Тими. Момчето полетя встрани.
— Стига вече! — изрече Робинс.
— Татко!
— Я не пипай момчето ми, приятелю!
— Така ли? Та то вече се самозабравя. Държи се като лайно. Няма да му позволя да продължава. Поне по време на тази операция!
Мъжът, седящ при краката на Нийла, се обади:
— Какво ти става, Робинс? Момчето искаше да се позабавлява малко. Как така изведнъж стана толкова чувствителен? Миналата седмица дори му помагаше! Не помниш ли как стъпи върху ръката на онова момиче?
— Това не ме кара да се чувствам велик.
— Какво, по дяволите, те прихвана? Да не си станал религиозен или нещо от тоя род?
— Нещо от тоя род.
Пикапът се раздруса. Зави по черен път. Над него се преплитаха гъсти клони, през които лунната светлина не проникваше.
Четвърта глава
— На кого му се пийва? — попита Лендър, след като отнесоха багажа в бунгало номер дванадесет.
— Имаш предвид пепси ли? — попита Корделия.
— Кой каквото пожелае. Пепси, севън ъп или пък нещо твърдо. Ние с Бен ще пийнем двойни, за да имаме сили за дългия път до нашето бунгало.
— Татко се опитва да ни омиротвори — изрече Корделия на Бен.
Лендър отвори походната си чанта барче с думите:
— Водка за мен.
Усмихна се на забележката на дъщеря си. Все пак тя беше права. Може да е всезнайка и свръхсексуална, но не бе глупава.
— А ти какво ще кажеш за един „Манхатън“? — попита той Рут.
— Точно това ще ми дойде добре.
— А ти, Бен, какво ще предпочетеш?
Корделия намигна на момчето.
— Не се изпълвай с надежди. Няма да получиш своето тази нощ.
Лендър с удоволствие видя как лицето На Бен пламна.
— Ще пия едно пепси.
— Нямаме лед — каза Рут.
— Видях до офиса автомат за лед — съобщи Корделия.
— Ще отида да взема — предложи Бен.
— Много добре.
— Ще дойда с теб — каза Корделия. Вече при вратата тя се обърна към Лендър. — Не се тревожи, татко, няма да се отдаваме на сексуални лудории.
И те излязоха.
Лендър си наля водка в една от чашите на чантата. Отвори и малко шише с вермут.
— Ти май освободи духа от бутилката.
— Това наистина е вермут.
Тя не обърна внимание на неуспешния му опит за хумор.
— Бутилката — заобяснява Лендър — си беше вече отпушена. Аз се опитах да я позапуша, доколкото мога. Но това е празна работа. Щом толкова искат да го правят, нека го правят скришом. Така е и по-интересно. Забраненият плод е най-сладък.
— Не знам — каза Рут. — Може би трябваше да им позволим да спят заедно. Та те вече са на по осемнадесет години. След два месеца заминават за Санта Барбара и там няма да можем да имаме думата какво да правят и какво — не.
— Това е още една причина да имаме думата сега.
— Ето тук — прошепна Корди и побутна Бен към една тъмна алея между бунгалата.
— По-добре е да вземем леда.
— Защо да бързаме толкова?
— Те ще чакат.
— Остави ги да чакат. Ела. Това е единствената ни възможност да бъдем сами тази нощ.