Выбрать главу

— Чакай! — каза Бен. — Да не искаш да ядосаме баща ти?

— Съобразявай се със собствените си желания.

— Наистина ли вярваше, че той ще ни позволи да спим заедно?

— Ни най-малко. Но никога не е излишно човек да опипа почвата.

Корделия отведе Бен сред нощните сенки. След малко се спряха и обгръщайки го с ръце, тя леко докосна устните му. В началото той имаше колеблив и угрижен вид. Тя обаче го целуна пак с нарастваща страст. Отвори уста и всмука в нея езика му.

Бен я притисна силно към себе си и тя усети ерекцията му върху корема си. Защо ли не си беше сложила пола вместо тези тесни джинси! Със стон на разочарование тя се отърка в него. Той сви единия си крак. Тя възседна бедрото му и се намести страстно. Провря ръка през набъбналата предна част на панталоните му. Бен на свой ред плъзна ръка под блузата и силно стисна гърдата й през тънкия сутиен.

Изведнъж цялото му тяло се разтърси. Захапа със зъби езика й. Пръстите му още по-силно стиснаха гърдата и топла струя обля дланта й. И тогава рухна на колене.

Зад него стоеше старица с високо вдигнат чук в ръка. Беззъбата й уста бе разтегната в изкривена усмивка.

— Доста се позабавиха — отбеляза недоволно Лендър.

Поразклати чашата си с топла водка и отпи малка глътка.

— Цял ден не са имали възможност да останат сами.

— Малко ограничение не им вреди.

— Да, но те са влюбени все пак.

— Зная, зная.

Рут седна до него на леглото.

— Ти самият съвсем не си по ограниченията. Спомняш ли си онази нощ до вратата на верандата?

Той изпусна тих смях.

— През цялото време бях сигурен, че баща ти неминуемо ще ни пипне.

— А следващата нощ ти донесе някакво масло за смазване.

— Чудя се дали родителите ти забелязаха, че скърцането е изчезнало.

— Важното е, че аз забелязах.

— Смазах пантите, и теб.

— Така ли! — Перна го тя игриво с ръка.

— Не само вратата, но и ти спря да скърцаш.

— Ужасен си!

Целунаха се. Устните й бяха отзивчиви, топли и познати. Той усети, че ръката й леко се плъзва по крака му.

— Е, по-добре, да не започваме! — каза той.

— Сигурно е по-добре — отвърна тя. — Навярно трябва да се въздържаме.

— Именно с такива упражнения не бих искал да се занимаваме.

Тя го отблъсна със смях от себе си.

— Иди и виж какво става с леда. Това ще те предпази от палави действия.

— Добре. А може би ще срещна и нашите влюбени птички.

Той взе ключа и тръгна към вратата. След като се озова навън, я захлопна след себе си. Натисна топката, за да се увери, че е добре затворена. Слезе по дървените стълби и огледа пространството между бунгалата. Никаква следа от Корделия и Бен. Погледна в колата. И там ги нямаше.

Застанал в средата на прашната централна алея, той обхвана с поглед шестте бунгала, офиса и главния път. Обърна се и погледна в противоположната посока, където алеята свършваше и започваше гората.

Вековни дебри горски. Шепотът на борове и хвойна…

Може би точно там се бяха сврели, за да се чукат. Шегите си бяха шеги, но…

Какви ти шеги, когато някой чука собствената ти дъщеря!

„Търкулни ме ти в детелината…“

Представи как Корделия е легнала по гръб, а Бен се клати отгоре й. При тази мислена картина чак стомахът го заболя.

„Търкулни ме, положи ме в тревата и пак, и пак го направи…“

Започвам да имам фикс идеи, каза си той.

Ревност ли беше това?

Глупости.

Но къде са те?

Дали не бяха влезли в някое от бунгалата? Той започна да ги обхожда и оглежда. Шест близнаци. Общо дванадесет помещения. В около половината от тях светеха прозорците. Пред някои имаше паркирани коли. Истински развалини. Той отбеляза, че на една от тях — стар, раздрънкан буик — гумите дори бяха изпуснати. Единият от прозорците не беше вдигнат.

Той тръсна глава. Не. Те не биха посмели да се отдадат на секс в чужда кола.

Все пак се спря и заоглежда с подозрение колите. Бяха четири, без да брои своята. Децата можеха да бъдат във всяка една, клатейки задници на задната седалка.

Клатейки задници?!

С изчервено от срам лице Лендър се насочи през прахта към буика. Приближи се достатъчно до него и видя, че на задната седалка няма никой. После тръгна към съседната кола.