Тимъти Зан
В търсене на оцелелите
ГЛАВА 1
Имперският звезден разрушител пореше безшумно черното пространство на необятния космос. Светлините на кораба бяха затъмнени и единствено блясъкът на огромните подсветлинни двигатели издаваше спешността на мисията.
Мъжът на командния мостик усещаше вибрирането на двигателите под краката си, от трапа долитаха откъслечни думи от напрегнати разговори. Екипажът бе неспокоен, неспокоен бе и самият той.
Но причините бяха различни. Неговата бе изцяло лична — той негодуваше срещу принудата да се съобразява с вечно допускащите грешки творения на природата и с капризите на вселената, която невинаги се подчиняваше на човешките разбирания за добро и зло. Някой бе допуснал сериозна, много сериозна грешка. И сега всички трябваше да се справят с неприятните последици.
От трапа се разнесе приглушена ругатня и той потисна усмивката си. Тревогите му нямаха нищо общо с екипажа на звездния разрушител. Хората му се притесняваха единствено дали ще успеят да изпълнят задълженията си и дали накрая ще получат потупване по гърба и похвала или шут в задника.
А вероятно просто се тревожеха дали подсветлинните двигатели нямаше да избухнат от пренатоварването. С този кораб човек никога не можеше да бъде сигурен.
Мъжът сведе глава, обърна гръб на илюминатора и плъзна поглед по разпрострелия се на километър нос на звездния разрушител. Все още пазеше спомена за дните, когато при появата на един от тези кораби и най-смелите пилоти на изтребители и арогантните контрабандисти подвиваха опашка.
Но тези дни бяха отминали — за щастие завинаги. Империята се бе променила, макар мнозина в Новата република да отказваха да го признаят. Под твърдото ръководство на върховния главнокомандващ Пелаеон Империята бе подписала мирен договор с Новата република и вече не представляваше по-голяма заплаха от Ботан, Корпоративния сектор и всички останали.
Усмихна се. Разбира се, дори и в дните на старата Империя този кораб щеше да предизвика повече почуда, отколкото страх.
Все пак бе трудно човек да вземе насериозно един яркочервен звезден разрушител.
Сред шума на двигателите се чу тропот на ботуши.
— Карде — Бустър Терик застана до него, — предавателят е готов. Вече може да го използваш.
— Благодаря — Талон Карде се извърна обратно към трапа, опитвайки се да не вини Бустър за състоянието на оборудването. Поддръжката на един имперски звезден разрушител изискваше твърде много усилия, време и средства, а и Бустър почти никога не разполагаше с достатъчно работна ръка. — Хшиши, пусни съобщението!
— Слушам, капитане — извика от предавателя тогорианката и дългите й пръсти с остри нокти пробягаха по клавишите, а козината й настръхна леко. — Съобщението е излъчено. Да обявя ли тревога по цялата мрежа?
— Да, благодаря.
Хшиши кимна и се обърна отново към екрана.
За момента не можеше да се направи нищо повече. Карде се извърна отново към звездите, скръсти ръце и се опита да потисне нетърпението си.
— Ще се справим — измърмори Бустър. — След около час и половина ще заобиколим звездата и ще се прехвърлим през хиперпространството. Най-много след два стандартни дни ще сме в системата Домгрин.
— Стига хипердвигателите да не откажат пак — Карде вдигна ръка: — Извинявай. Просто… Нали ме разбираш…
— Естествено. Но тревогата ти е излишна. Все пак става въпрос за Люк и Мара, а не за току-що излюпени немойци. Каквото и да се случи, няма да се оставят да ги хванат неподготвени.
— Може би. Макар че и един джедай може да бъде изненадан — поклати глава. — Но не това е проблемът. Въпросът е, че грешката е моя. А аз не обичам да греша.
Бустър присви широките си рамене:
— Че кой обича да греши? Трябва да приемеш фактите, Карде, а факт номер едно гласи, че вече няма как да познаваш всички, които работят за теб.
Контрабандистът плъзна поглед по подигравателно веселия червен кораб. Бустър беше прав. Цялата работа бе излязла напълно извън контрол. Бе започнал съвсем скромно, като бе предложил да доставя информация на лидерите на Новата република и на Империята, така че и двете страни да бъдат сигурни, че другата не заговорничи зад гърба й. И през първите няколко години всичко бе наред.
След това се появиха и проблемите. Планетарните и секторните правителства в състава на Новата република осъзнаха ползата от тези нелеки услуги и решиха, че и те искат да се възползват. След кризата около документа за Каамас и избягнатата на косъм гражданска война Карде не желаеше да им отказва и с разрешението на Корускант и Бастион бе разширил операциите си.