Но въпреки това, въпреки всичката логика инстинктите му диктуваха точно обратното.
„Довери се на инстинктите си, Люк…“
— Бъди готова да натиснеш копчето за аварийно спиране, когато ти дам знак — каза той. Присви колене, присегна се към Силата и скочи през дупката в тавана. Причината за странната форма на дупката веднага му се изясни, щом видя различните по цвят кабели и жички, плътно обвили покрива. И този турболифт бе приготвен като капан. Щурмоваците бяха преподредили и удължили част от кабелите и след това бяха дръпнали настрани опасните възли, за да не ги повредят. — И ако ти заповядам да изчезнеш, веднага се връщаш долу и отиваш при Мара и щурмоваците, без да задаваш никакви въпроси. Ясно?
Евлин кимна. Люк се присегна отново към Силата и натисна копчето.
Кабината започна да се спуска към К-4. Люк извади фенерчето и го включи.
— Това не е честно, Естош — долетя гласът на Фел от предавателя. — Не може да се очаква джедаите да знаят всичко. Затова те имат съюзници като нас. Ние знаем за записвачката, която поставихте на навигационните линии.
Записвачка в навигационните линии, за която Фел е знаел? И не бе споменал на никого?
— А, значи затова е бил номерът с електрическите червеи — обади се Мара. Дори от разстояние Люк усещаше изненадата и раздразнението й, че Фел е скрил информацията от тях. Но в гласа й се долавяше единствено интерес. — Планирали сте да си тръгнете по-рано и затова сте записали маршрута до командната станция „Браск Ото“. И ти си бил с Джинзлър само защото той се е случил наблизо?
— Точно така — Естош звучеше впечатлен, че тя толкова бързо разгада всичко. — Ако той бе тръгнал да излиза малко по-рано, щеше да види как Пърпш поставя записвачката. Майстор Скайуокър, все още ли сте с нас?
Люк включи микрофона на предавателя.
— Тук съм, Естош. Записите няма да ви помогнат да изминете целия път през Редута, бяхме летели половин час, когато сте поставили устройството си.
— Последната част ще е доста лесна — отвърна нехайно Естош. — Излизането не е толкова трудно, колкото летенето към ядрото.
Кабината на турболифта навлезе в първото вихрово гравитационно поле. След секунда завърши извъртането си и пред Люк се откри цялата шахта до завоя към кила на К-4.
Той присви очи. Краят се губеше в далечината. В шахтата цареше обаче абсолютна тишина. Каквото и да бяха човъркали, явно вече бяха приключили.
Това бе лош знак. Включи фенерчето, вдигна го нагоре…
И затаи дъх. Няколко метра преди завоя към К-4 целият пилон бе обхванат от плътен пръстен сиви кутии.
Досущ като тези, на които бяха попаднали при навлизането на К-4 и за които Мара бе казала, че са пълни с експлозиви.
Вагаарите бяха минирали пилона.
ГЛАВА 22
Люк се взираше нагоре със свито гърло. Несъмнено конструкторите на „Изходящ полет“ бяха предвидили нормален начин за отделянето на К-4 от останалите крайцери, но очевидно вагаарите не се интересуваха от него.
Кабината бавно се приближаваше към пръстена експлозиви.
— Едно нещо ме озадачава, Естош — заговори в предавателя Люк, протегнал свободната си ръка хоризонтално над дупката в тавана, така че Евлин да я вижда. — Когато потеглихме, вие дори не подозирахте, че крайцерите са оцелели, да не говорим, че са в състояние да летят. А не са ви необходими толкова много войници само за да проследите маршрута на „Посланик Чаф“ през Редута — стигнаха до експлозивите и той щракна с пръсти. Евлин бе^ готова, веднага натисна копчето и кабината неохотно спря.
— Точно така — обади се Мара. Люк усещаше загрижеността й, тя бе доловила внезапното му напрежение. — Така че какъв е бил първоначалният план? Питам само от любопитство.
— Вие, хората, сте странни създания — в мелодичния глас на Естош се прокрадваше подозрение. — На прага на смъртта сте, а вместо да се опитвате да промените съдбата, си седите спокойно и разпитвате за неща, които няма как да ви помогнат.
Люк бавно прокара лъча на фенерчето по кутиите. Детонаторът бе свързан доста простичко, също както го правеха едно време бунтовниците. На теория само трябваше да прекъсне жичките и да го махне. Проблемът бе, че самият детонатор е от другата страна на пилона.
„Няма емоции, съществува единствено спокойствие“. Люк си пое внимателно дъх и се замисли. Можеше да повдигне лазерния меч със Силата и да пререже жичките, но вероятно вагаарите се бяха досетили за този вариант и бяха сложили устройство, което да задейства детонатора при движение. Ако го отделеше от кутиите с лазерния меч, веднага щеше да предизвика експлозия.