И едва в този момент той си даде сметка, че не може да диша.
Отвори широко уста и се опита да изпълни дробовете си. Но нямаше с какво. След взрива двамата с Евлин разполагаха единствено с нищожната атмосфера на астероида.
Люк строго си заповяда да се успокои. В клетките му имаше достатъчно кислород за следващата половин минута, а джедайските техники можеха да увеличат времето три пъти. Прегърна Евлин и се опита да й предаде от своята увереност в Силата и да забави дишането й. След няколко секунди кабината спря в преддверието на турболифта. Но вратата остана затворена.
Люк стисна зъби и я изгледа кръвнишки. Тя бе блокирала, тъй като от тази страна бе почти вакуум. Трябваше да задейства аварийното отваряне. Присегна се със Силата и натисна копчето.
Вратата потръпна, но не се отвори.
Опита отново, но силите му недостигаха. Тялото му бе парализирано от болка, клетките му се гърчеха в кислороден глад, зрението му започваше да се замъглява. След няколко секунди щеше да изпадне в безсъзнание. Присегна се за последен отчаян опит…
И с трясък, който разтърси цялата кабина, вратата се отвори. Люк отвори очи и премига, вътре внезапно нахлу струя свеж въздух.
Мара го сграбчи и го издърпа навън, в очите й блестяха страх, загриженост и гняв към него. До нея бе Пресор, който вдигна племенницата си на ръце и я изнесе навън.
Вратата се затвори плътно след тях.
— Здравей, скъпа — успя да се усмихне Люк. — Прибрах се. Тя поклати глава:
— Скайуокър…
— Знам — с усмивка на уста потъна в чернотата на безсъзнанието.
Вратата на залата за реанимация се отвори и влезе Мара.
— Как са? — попита Джинзлър, седнал в кресло до стената. — Лекарят спомена, че състоянието им е доста тежко.
— Не е толкова зле, колкото изглежда — увери го Мара. Лицето на Джинзлър изглеждаше спокойно, но ръцете в скута му нервно се присвиваха в юмрук. — Нараняванията на Евлин са повърхностни и ще заздравеят бързо. Люк има няколко по-дълбоки рани, но ги зашиха, преди да загуби много кръв. Сега е в джедайски лечебен транс.
— Доста полезно нещо — изсумтя Фел.
— Така е — съгласи се тя и се огледа. Отдавна не бе виждала толкова жалка сбирщина. Формби лежеше на операционната маса със затворени очи и дишаше на пресекулки. От двете му страни седяха Драск и Фийса, генералът бе омотан в бинтове и изглеждаше на края на силите си, а помощничката на Формби сякаш всеки миг щеше да припадне от изтощение. Фел и щурмоваците се бяха събрали в единия ъгъл зад купчина свалени брони и ближеха раните си. Мара с изненада установи, че кръвта на Су-мил е бледооранжева.
— Е — повиши леко глас тя, — след като имаме известно време на разположение, защо не си поговорим малко? — обърна се към Фел: — Защо не започнете вие, командир? Правилно ли разбрах, че сте знаели за записвачката на вагаарите в навигационните линии на „Посланик Чаф“?
— Не знаехме на кого е, Су-мил я откри, след като бе поставена.
— Приемам поправката. И защо все пак не казахте на никого?
— Ами, честно казано, защото не знаехме на кого можем да се доверим — отвърна спокойно имперският офицер. — Не знаехме дали е на Биърш, на генерал Драск, на аристокра Формби, на посланик Джинзлър — погледна Мара в очите — или пък ваша.
— Ясно — Мара срещна погледа му, без да трепне. — Добре тогава, да минем на следващия въпрос. Казахте ни, че не знаете защо Парк ви е изпратил на тази мисия. Излъгахте. След това сменихте версията и заявихте, че сте били изпратени да ни защитавате. Струва ми се, че тогава отново излъгахте. Искате ли да се пробвате трети път?
Устните на Фел потрепнаха.
— Според адмирал Парк експедицията бе заплашена от голяма опасност и ни изпрати да бдим над аристокра Формби. Не знаехме нищо повече, дори не подозирахме откъде ще се появи тази опасност — той присви очи: — В противен случай сега Биърш и приятелчетата му щяха да бъдат заключени с белезници.
— Аха — прошепна Мара и се присегна със Силата. Този път като че ли наистина казваше истината. Или поне това, което смяташе за истина, а то може би не бе едно и също. — Предполагам, това обяснява случая с изчезналото ръководство за управление.
Фел кимна.
— Очевидно вагаарите също са искали да се запознаят с „Изходящ полет“, преди да пристигнем.
— Точно така — съгласи се Мара. — Което повдига един още по-интересен въпрос — обърна се към тримата чиси: — Прави ми впечатление, аристокра Формби, че сте събрали невероятно силна група за това пътуване. Първо сте се обадили на Парк и сте помолили за мен и Люк, само че съобщението е изчезнало. След това сте се свързали отново с него и сте го накарали да изпрати отряд от най-добрите щурмоваци.