— И добре, че всички вие бяхте тук — кимна тържествено Драск. — Дължим ви живота си.
— Да, така е. Но ето го и въпроса: откъде знаехте, че ще ви е необходима всичката тази помощ?
— Не разбирам какво точно ме питате — отвърна спокойно генералът, но очите му бяха присвити напрегнато. — Вие бяхте поканени да встъпите отново във владение на останките от „Изходящ полет“, нищо повече.
Мара поклати глава:
— Съжалявам, генерале, но не ви вярвам. След инцидента с електрическите червеи аристокра изрично ни заповяда да не използваме лазерните си мечове на кораба. Дори когато се сблъскахме с блокиралите врати на хангара на крайцера, никой не ни помоли да ги прережем, а това щеше да ни отнеме нищожна част от времето, необходимо на техниците.
— Да — обади се замислено Джинзлър. — Спомням си, че самият аз тогава се чудех защо е така, питах се дали не се дължи на гордостта на чисите.
— И аз на това го отдадох тогава — усмихна се Мара. — Всъщност си го мислех до мига, в който Биърш нехайно насъска вълкодавите си срещу мен… и аз ги прерязах наполовина.
Джинзлър рязко си пое дъх:
— Лазерният меч! — възкликна той. — Биърш никога не е виждал лазерен меч!
— Точно така. Защото Формби направи всичко възможно, за да го скрие от вагаарите. Това, както и джедайските ни способности като цяло — които те също не бяха виждали в действие — ни осигуриха така необходимия елемент на изненадата. — Мара се извърна отново към тримата чиси: — Сега ще задам въпроса така: откъде знаехте, че този елемент на изненадата ще ни е необходим?
— Не ми харесва тонът ви — обади се сковано Драск. — Нямате право да отправяте такива обвинения срещу високопоставен член на Петата управляваща фамилия.
— Фвдса — измърмори изведнъж Джинзлър.
Мара се извърна към него:
— Какво?
— Фийса — повтори той и кимна, сякаш едва сега парче от пъзела бе намерило мястото си. — Когато на идване Пресор ни хвана в капана на турболифта, тя изглеждаше ужасно изплашена. Явно защото бяхме сами с Биърш и останалите вагаари, нали?
Фийса не отговори.
— Разбирам — Мара огледа внимателно Формби. — Значи съм се заблудила. Планът е бил измислен не от аристокра, а от Фийса.
Затворените очи на Формби потръпнаха.
— И тъй като тя е твърде млада, за да бъде високопоставен член на управляваща фамилия — продължи тя, — няма никакъв проблем да отправям подобни обвинения към нея…
— Престанете! — обади се тихо Формби.
— Моля ви, аристокра Чаформбинтрано — обади се Фийса.
— Спокойно. Не се страхувам да призная вината си.
— Лоялността ти е чест за мен, втора племеннице — присегна се да докосне ръката й Формби. — Но планът и решенията бяха мои. Не мога и няма да допусна други да поемат отговорността за действията ми — наклони леко глава: — Джедай Скайуокър, приближете се, за да ви виждам, и питайте каквото пожелаете.
Мара застана до Фийса:
— Знаели сте, че те са вагаари, нали? — беше твърдо решена да не позволи изпитото лице и процеждащата се през превръзките кръв да я отклонят от търсенето на истината. — Знаели сте го от самото начало?
— Да.
— Но нали ми казахте, че никога не сте виждали вагаари?
— обади се Джинзлър.
— Не бях. Но ми бяха подробно описани от човек, който ги е виждал — усмихна се към посланика: — Вие би трябвало да ме разберете най-добре.
Мара сепнато се втренчи във Формби:
— Кардас? Аристокра кимна.
— Двамата си поговорихме, когато го докара на борда на „Посланик Чаф“. И когато вагаарите се появиха, аз ги разпознах.
— Кардас е обикалял повече, отколкото предполагах — отбеляза Мара. — Той ли е осведомил вагаарите за мисията?
— Не. Когато изпратих съобщение на генерал Парк с молба да осигури присъствието на майстор Скайуокър, направих всичко необходимо да го засекат в регионите, където се събират вагаарите.
— И въпреки че сте знаели кои са, ги пуснахте на борда на кораба? — възкликна Джинзлър, звучеше по-скоро изненадан, отколкото ядосан.
Формби отново затвори очи.
— Вагаарите са зли изроди, посланик — продължи той уморено. — Ръцете им са изцапани с кръвта на много народи, десетки са поробените и унищожени от тях планети. А сега са сключили съюз с много по-могъщи от тях сили. Ако Биърш успее да се измъкне с маршрута през Редута, те няма да се поколебаят да се възползват от това ужасяващо преимущество.
— Значи е трябвало някой яко да плесне вагаарите през алчните им лапи — каза Мара. — Какъв е бил проблемът?