Формби изнурено се усмихна:
— Проблемът е във военната доктрина на чисите, джедай Скайуокър. По-точно в категоричното разпореждане, че не бива да се предприемат никакви действия, докато врагът не навлезе в наша територия и не извърши недвусмислен акт на агресия срещу народа на чисите.
Мара го зяпна невярващо:
— Искали сте да им дадете възможност да ви нападнат! — не можеше да повярва. — Поканили сте ги на борда на кораба си и в най-важната военна база с надеждата, че ще ви извъртят точно този номер?
Драск изсумтя:
— Надявам се, че целта е била друга.
— Естествено, не очаквах да се случи точно това — увери го аристокра. — Предполагах, че когато стигнем до останките от „Изходящ полет“, петимата вагаари ще се опитат да завладеят „Посланик Чаф“. Това щеше да е достатъчна провокация, за да действаме.
— Особено като прибавим убийството на няколко невъоръжени членове на екипажа? — обади се Фел.
— Не очаквахме да дадем жертви — настоя Формби, в уморения му глас се промъкна гняв. — Корабът ми бе специално подготвен за мисията. Всички членове на екипажа бяха подсигурени със скривалища край работните им места. Оставихме ескадрон войници в първия крайцер и смятах, че ще има достатъчно време да се предупредят хората в кораба, ако Биърш и останалите решат да се върнат. Планът бе да ги хванем, докато се опитват да откраднат или да повредят кораба — това напълно щеше да оправдае последващите ни действия.
Той затвори очи.
— Не очаквах толкова силна атака — гневът му се стопи.
— Бойците, които оставих на крайцера, вероятно са мъртви. Както и всички останали на кораба. Вината за смъртта им е моя.
— Няма откъде да сте знаели за номера с хибернацията — изтъкна Джинзлър. — Явно Кардас е забравил да ви предупреди.
— Той се е срещал с тях само един-два пъти и не бе запознат с техническите им постижения.
— Надявам се, че следващия път ще се справи по-добре — каза Мара. — Ами другите? Фийса, генерал Драск и останалите ви помощници?
— Фийса бе посветена в целия план. Затова настоях да дойде с мен, така че, ако с мен се случи нещо, да поеме ръководството на операцията. Никой друг не знаеше нищо — на устните му изгря бледа усмивка. — Макар да ми се струва, че генерал Драск бе успял да се досети за по-голямата част от истината.
— Но не цялата — изръмжа Драск. — Щеше да е по-добре, ако ми се бяхте доверили напълно.
— И да ви превърна в съучастник? — Формби поклати глава: — Не, отговорността и вината са единствено мои.
— Оправяйте се, като се приберете у дома — предложи Мара.
— Вече можем ли да приемем, че всички клаузи са изпълнени?
— Повече от изпълнени, джедай Скайуокър — отвърна мрачно генералът. — Бяхме нападнати изненадващо и коварно. От днес вагаарите и чисите са в състояние на война.
— Добре, не ми се иска да преживея отново същите глупости само защото сме пропуснали някаква дреболия. В такъв случай остава само още един въпрос. Онзи кабел, който замалко не повали Люк при пристигането ни на борда на „Посланик Чаф“. Надявам се, няма да се опитате да прехвърлите вината върху вагаарите?
Драск смутено се прокашля:
— Страхувам се, че вината за този инцидент е моя, джедай Скайуокър — призна той. — Когато аристокра Чаформбинтрано попита адмирал Парк кои са най-добрите бойци от Новата република, той препоръча вас и майстор Скайуокър.
— Явно познаваше от личен опит бойните ви умения — прошепна Формби.
— Да — кимна Драск. — Но все пак аз не повярвах напълно на приказките за джедайските ви способности.
— Така че сте искали демонстрация — каза Мара. — Представянето ни задоволи ли ви?
— Нека кажа простичко, че не ме разочарова — усмихна се Драск. — Днешният сблъсък с вагаарите ви даде много по-добра възможност да се докажете.
— Аха. Надявах се, че не сме се изложили.
Вратата зад нея се отвори и влязоха Евлин, Розмари и Пресор.
— Здравей — усмихна се Мара. — Как си?
— Добре съм — отвърна момичето и огледа присъстващите. Вероятно сравняваше кой колко превръзки има. — А Люк? Искам да кажа, майстор Скайуокър? Той ми спаси живота, издърпа ме на пода и ме закри с тялото си, когато пилонът избухна.
— Ще се оправи — отвърна Мара. — А що се отнася до спасяването на живота, двамата сте наравно.
— Как така наравно? — попита притеснено Розмари. — Евлин нищо не е направила.
— Напротив. Евлин реактивира капана с прехващащите лъчи точно навреме, кабината на турболифта бе изстреляна надолу по шахтата и навлезе във вихровото гравитационно поле миг преди да избухне взривът. Ако не го бе направила, ударната вълна щеше да се стовари върху счупения таван, а не върху стената, и така вътре щяха да влетят много повече парчета. Точното определяне на мига се дължи единствено на Силата.