— Нали няма да кажете на останалите? — попита Розмари. — Моля ви!
— Тук не обичат много джедаите — обади те тихо Фел. — Не знам защо, но е факт.
— Не само не ги обичат, командир — намеси се мрачно Пресор. — Ако съветът лепне на някого етикета джедай, веднага го изпращат на К-3.
— На К-3 ли? — възкликна Джинзлър. — Третият крайцер?
— Точно така. Пилоните между него и останалите са били разрушени по време на атаката и сблъсъка с астероида и той е напълно изолиран. Затова Улиър и оцелелите са го определили за място за заточение на предателите джедай.
— Мислех, че ги пращат в карантинната зона на К-6 — каза Фел.
Пресор поклати глава:
— Карантинната зона е за хора, които са заподозрени в използването на Силата. А когато са сигурни в решението си, ги изпращат на К-3.
— Сигурни, а? — повтори меко Су-мил, лицето му бе застинало в разкривена маска. В известен смисъл без броня той изглеждаше още по-опасен. — И как става това?
Пресор отклони поглед.
— Те са сигурни, управителният съвет. Не мога да говоря за останалите — извърна се към Мара: — Не е смъртно наказание — добави той притеснено. — Там има достатъчно храна и енергия. Човек може да живее в относителен комфорт.
— Но в пълна самота — обади се мрачно Су-мил. — Вие ги осъждате на доживотна самота.
Пресор въздъхна:
— Правили сме го само два пъти. Поне досега.
— Няма да им позволя да я пратят там, Жорад! — извика Розмари. — Няма!
Обърна се изведнъж към Мара:
— Можете да я вземете със себе си, нали? Моля ви, отведете я от тук!
— Мислехме да вземем всички — отвърна Мара. — Но първо трябва да измислим начин да се измъкнем и да стигнем до „Посланик Чаф“.
— Преди малко говорих с техниците — каза Пресор. — Повечето херметически врати не работят от години, а останалите са блокирани от проклетите електрически червеи. Ако не успеем да ги разблокираме, няма как да отворим вратите на турболифта, нито пък люковете, без да предизвикаме декомпресия — погледна към Драск: — Да разбирам ли, че все още нямате връзка с кораба?
Генералът поклати глава:
— Няма. И не вярвам, че изобщо ще има.
— Смятате, че всички са мъртви? Драск затвори очи:
— На борда на „Посланик Чаф“ имаше трийсет и седем чиси заедно с екипажа. Вагаарите са били около триста — червените зеници блеснаха отново. — Не са били готови за толкова силна атака.
По гърба на Мара полазиха мравки. Смъртта, която с Люк бяха усетили на К-1, можеше да се отнася до всички чиси, до част от тях или само до отряда, оставен от Драск на К-4 — нямаше начин да каже със сигурност. Но и да имаше оцелели чиси, това можеше да се окаже без значение. Дори и вагаарите да не си бяха направили труда да издирят и да избият всички, то несъмнено бяха повредили кораба, преди да го напуснат.
— С една дума, трябва да приемем, че няма откъде да чакаме помощ — заключи тя. — Добре. Пресор, споменахте, че К-3 е изолиран от останалите крайцери. Това означава, че за да стигнете дотам и да се върнете, разполагате със скафандри. Все още годни ли са за употреба?
— Двайсетина от тях. Но както вече казах, не можем да отворим херметическите врати.
— Не е нужно. Трябва само да изолирате малко пространство около вратите на турболифта. Аз ще прережа корпуса, ще се изкача по пилона и ще стигна до „Посланик Чаф“.
— А как ще се върнете? — попита Драск.
— Ще измисля, като му дойде времето. Какво ще кажете? Светлините над главите им запремигаха.
— Страхотно — прошепна Пресор. — Сигурно вече са стигнали до генератора.
— Какво, нима вече сме на захранване от аварийните генератори? — попита Мара.
— Поне тази част на кораба.
— Почакайте малко — обади се развълнувано Джинзлър. — Не знаех, че разполагате с преносими генератори. Колко са?
— Около десетина са все още в изправност — отвърна пазителят. Лампите отново премигаха. — По-добре ги смятайте девет.
— Изобщо не ми хрумна да питам — Джинзлър звучеше отвратен от себе си. — Съберете ги веднага и ги разположете по коридорите.
— И към какво да ги свържем? — попита объркано Пресор.
— Към каквото искате — осветлението, отоплението, всичко. Просто ги включете на пълна мощност и изключете главните реактори.
— Няма да стане — обяви Драск. — Дори и генераторите да привлекат червеите, гадините са толкова много, че ще ги претоварят.
— Така е — усмихна се Джинзлър. — Само че червеите няма да стигнат до генераторите, тъй като около тях ще направите ров със солена вода. Попаднат ли в нея, червеите веднага загиват.