— Шегувате се! Никога не съм чувал за такъв номер. Джинзлър сви рамене:
— Измислихме го в сектор Хадар, докато обикаляхме там след Войните на клонингите. Гледката е отвратителна, но върши работа.
— Веднага ще повикам техниците — извади предавателя си Пресор. — Животът ви определено е бил интересен, посланик.
Отговорът на Джинзлър остана неразбран от Мара, тъй като вниманието й бе привлечено от внезапно надигналата се паника в далечината.
— Нещо става — извика тя, извади лазерния меч от колана и тръгна към вратата. Пресор я изпревари, натисна бутона за отваряне и се промъкна навън.
В този миг дочуха виковете.
— Да вървим — изръмжа той, извади бластера и двамата с Мара хукнаха по коридора.
На следващия завой замалко не се сблъскаха с десетина техници, които тичаха към тях.
— Връщат се! — извика единият и се шмугна покрай Пресор. — В турболифта са. Опитват се да влязат.
Пресор изруга под нос и включи предавателя:
— Всички охранители към предния пилон на десния борд — заповяда той. — Вагаарите се връщат.
— Но това е лудост — възрази Мара и тичешком се присегна със Силата, но излъчването на чуждите съзнания бе твърде слабо, за да го долови ясно сред паниката. — Защо им е притрябвало да се връщат?
— Може би са решили, че искат да ни видят как умираме — отвърна мрачно Пресор. — Но ще трябва да платят скъпо за това удоволствие.
В тъмното преддверие на турболифта ги чакаше един охранител, лъчът на фенерчето му трепкаше нервно насам-натам.
— Опитват се да отворят вратата — изсъска той. — Какво ще правим?
Пресор не успя да отговори. Изведнъж се чу трясък и вратата поддаде. В пролуката веднага бяха пъхнати три пръта и тя бе насилена да се отвори. Пресор и охранителят насочиха бластерите си — в мрака изскочиха две фигури в брони, размахвайки фенерчета. Мара виждаше оръжията зад тях…
— Спрете! — извика тя, присегна се със Силата и изви четирите бластера към тавана. — Не стреляйте!
Пристъпи напред и в същия миг от турболифта излезе трета фигура.
— Добре дошли на борда на „Изходящ полет“, капитан Брасталшибарку — поклони се Мара. — Вече се страхувах, че никога повече няма да ви видим.
ГЛАВА 23
— Дори и не сме чули кога вагаарите са се изнесли — заразказва отвратено капитан Талшиб, червените му очи като че ли блестяха още по-силно на неясната аварийна светлина в лазарета. — Седяхме скрити като глупаци в командния център и чакахме да ни нападнат. А те просто са излезли от совалката си, разпръснали са навсякъде по пътя електрически червеи и са се измъкнали. Очевидно вече са били решили, че ще вземат крайцера на Старата република и че няма да си губят времето с нас.
— Да, Биърш е информирал Естош за новия план — съгласи се Драск. — Сетили са се да измислят начин за комуникация още преди да пристигнат на „Изходящ полет“, и не са имали проблем със заглушаването.
— Само ако знаех! — изръмжа Талшиб. — Щяхме да ги спрем.
— По-добре е, че не сте знаели — обади се Мара, която седеше от другата страна на Формби. — Видяхте какво се случи с войниците, които бяхте оставили в крайцера. Не са имали никакъв шанс.
— Вероятно — призна неохотно Талшиб.
„Воинска гордост“, помисли си Джинзлър и се облегна на стената до отворената врата. Или просто обикновена гордост. Талшиб сигурно предпочиташе да загине в неравна битка срещу врага, отколкото да се намира в сегашното положение.
Мара също го бе усетила.
— Няма нищо „вероятно“ в тази работа, капитане — каза тя твърдо. — Ако не бяхте вие да запечатате дупката около взривения пилон, все още щяхме да седим и да се чудим как да се измъкнем.
Талшиб изсумтя.
— И какво печелите сега? Възможността да се прехвърлите от един мъртъв кораб на друг и нищо повече.
— Няма да са мъртви за дълго — обеща категорично Драск. — Ако предложеният от посланик Джинзлър план проработи, и двата кораба ще са в изправност до няколко дни.
Талшиб отново изсумтя. Вероятно на това се дължеше голяма част от недоволството му. Пуснатите от вагаарите електрически червеи бяха прекъснали връзката между „Посланик Чаф“ и групата на аристокра Формби и бяха парализирали кораба, преди спотаилият се в скривалищата си екипаж да разбере, че е нападнат.
И на всичкото отгоре единствено човешката изобретателност можеше да спаси кораба му. Това сигурно го вбесяваше и Джинзлър бе доста изненадан, че Драск бе споменал на кого е планът. Освен ако генералът не го бе направил нарочно, едно не толкова деликатно напомняне, че дори и чисите могат да се поучат от постиженията на другите раси. Студеното резервирано отношение на Драск значително се бе променило през последните няколко часа и Джинзлър все още се мъчеше да си обясни на какво се дължеше.