— И всичко това идва от Чаформбинтра или както там се казва? — попита Мара. — Адресът и всичко останало?
— Чаформбинтрано — подсказа Парк. — Наричайте го за по-кратко Формби. Очевидно е, че аз му казах къде се намира джедайската академия. Чисите не знаят почти нищо за Новата република и за планетите в съюза.
— Но въпреки това знаят за Люк?
— Е, не точно. Формби ме попита за името на най-изтъкнатия джедаи на Новата република. И това несъмнено е учителят Скайуокър.
— Значи двамата с Формби се разбирате добре? — притисна го Мара.
— Не бих казал, че се разбираме добре. Официално чисите все още смятат Траун за предател, донесъл срам за народа си.
— Кажете го на Стент — промърмори Люк. Парк сви рамене:
— Не съм казал, че всички чиси са съгласни с официалната политика. Но с Формби сме разговаряли няколко пъти и срещите ни протекоха съвсем цивилизовано.
Адмиралът обърна глава настрани.
— Вкарах координатите на Крустай в компютъра, за да изчисли възможните маршрути. Стига корабът ви да поддържа трета скорост, ще успеете да пристигнете там, преди да изтекат петнайсетте дни на Формби.
— Благодаря — отговори Люк. — Ако нямате нищо против, първо ще обсъдим въпроса и след това пак ще се свържем с вас.
— Както желаете. Надявам се да се чуем скоро отново. Люк се присегна и изключи предавателя.
Мара се взираше в планетата под тях, усещайки във въздуха незададения въпрос.
— Какво ще кажеш? — попита.
— Любопитно предложение. Доколкото знам, целият проект „Изходящ полет“ е бил обвит в най-строга тайна. За него няма почти нищо дори в архивите на Корускант.
— Много неща от онази епоха завинаги ще си останат загадка за нас — изтъкна Мара. — За това са се погрижили Войните на клонингите и чистката на Палпатин.
— Това имах предвид. Дори и малка част от корабите да са оцелели, има шанс да са се запазили архивите. Може да надникнем в миналото, за което винаги сме копнели.
— Винаги сме копнели? Ние? — Мара го изгледа напрегнато. — Или ти?
— Добре де, аз — реакцията й очевидно го озадачаваше. — Признавам си, че бих искал да науча повече за джедаите от онова време. А ти?
— Онова време е времето на управлението на Палпатин — напомни му тя мрачно и се обърна към космоса навън. — Лично аз бих искала да забравя за толкова много неща от онзи период.
— Разбирам те — отвърна нежно Люк. — Но, от друга страна, не можем да отхвърлим с лека ръка такава възможност.
— Възможността чисите да изкупят вината си, задето са позволили на Траун да унищожи петдесет хиляди души?
— Да, това също. Чисите се смятат за хора на честта. Дори и Траун се стремеше да не убива повече, отколкото смяташе за необходимо. Но аз имам усещането, че тук се крие нещо много повече от простичкия акт на изкупление.
— Като например? Люк сви рамене:
— Не знам. Може би чисите търсят начин да установят дипломатически отношения с Новата република и откриването на останките от „Изходящ полет“ им е дало възможност да направят първия ход.
— Нима? В такъв случай постъпват доста странно. Аз също прегледах данните в компютъра и се оказа, че дори и съобщението да бе достигнало до нас, едва ли щяхме да имаме достатъчно време да информираме Корускант, преди да поемем към Незнайния космос. Да не говорим за организиране на истинска дипломатическа мисия. Разбери, Люк, Формби изобщо не желае намесата на Новата република, поне не на официално ниво.
— Права си — призна Люк. — И все пак, ако чисите смятат „Изходящ полет“ за джедайски проект, напълно нормално е да отправят поканата към мен, а не към Сената.
— Ако Парк казва истината. Не бих се учудила, ако лъже.
— Има само един начин да разберем — изтъкна Люк. — Съмнявам се да успее да заблуди и двама ни, ако се срещнем очи в очи.
— В никакъв случай няма да кацнем долу! Предишния път първо се опита да ме привлече на своя страна, а след това едва не ме застреля.
— Добре, добре, спокойно. И аз не горя от желание да сляза. Само че в такъв случай не ни остава друг изход, освен да приемем думите му на доверие.
— Знам — прошепна неохотно Мара. — Само че това не ми допада.
Люк сви рамене:
— Рисковано е. Но си заслужава — наклони глава на една страна и Мара усети как съзнанието му докосва нейното. — Освен ако не излезеш с някакво обосновано предложение.
— Питаш ме дали не долавям някакво джедайско предчувствие? — Мара смръщи чело. — Би ми се искало да е така. Но предполагам, че става дума по-скоро за вродената ми подозрителност.
— Не, не е само това — възрази замислено Люк. — Има още нещо, нещо по-дълбоко от обикновената предпазливост и подозрителност. Аз се чувствах по същия начин, когато Йода ми каза, че ще трябва да се изправя срещу баща си, за да стана истински джедай.
— Но аз вече минах през изпитанието. Ти каза, че за превръщането в джедай е нужна саможертва. Аз направих своята — насочи пръст към планетата под тях: — Точно тук долу.
— Знам — Мара усети топлата му загриженост. Благодарение именно на нейната саможертва се бе породила връзката между двамата. — Не говорех за саможертвата. По-скоро за… Не знам. Наречи го нуждата да се изправиш срещу миналото си.
Мара изсумтя.
— Никога преди не съм била на територията на чисите. Какво общо има ходенето там с миналото ми?
— Не знам. Просто ти казвам как усещам нещата, нищо повече.
Мара въздъхна:
— Искаш да отидем, нали?
Люк се присегна и хвана ръката й.
— Мисля, че трябва да отидем. Ако Парк е прав и срещу нас наистина се е насочил ужасяващ враг, ще ни трябват всички съюзници, които можем да съберем. Ако съществува и най-малкият шанс да привлечем чисите на наша страна, длъжни сме да се възползваме от него.
— Така е — Мара усети тръпки по гърба си. — Само дето Парк може и за това да лъже. Но щом ще вървим, най-добре да потеглим веднага.
Стисна ръката на Люк, дръпна своята и включи предавателя:
— Да се свържем с Парк и да му поискаме координатите на Крустай.