— Идва още един — прошепна театрално Евлин от коридора. — Не, два са. Дори повече.
Джинзлър се приближи до нея. На ярката светлина над портативния генератор се виждаше групичка от около двайсетина електрически червея, които се промъкваха към неудържимо привличащото ги излъчване на електрически ток.
— Внимателно — спря я той, тъй като тя бе готова да се втурне към тях. — Ако се приближиш прекалено близо, биополето ти ще ги накара да тръгнат към теб.
— Добре — тя отстъпи назад. Двамата наблюдаваха как крехките на вид създания енергично изкачват стената на широкия басейн, в който бе поставен на високи крака генераторът. Един по един червеите падаха в солената вода, гърчеха се няколко секунди и замираха. — Страхотно!
— Върши работа — съгласи се разсеяно Джинзлър, насочил вниманието си към разговора вътре. Драск и Талшиб обсъждаха вариантите, а Мара, Формби и Фел от време на време излизаха с по някое предложение или коментар. Люк бе в отсрещната зала в джедайски лечебен транс. За съжаление нито един от обсъдените варианти не изглеждаше обещаващ. Дори и да вземаха допълнителни генератори от колонистите и да ускоряха процеса, прочистването на „Посланик Чаф“ от електрическите червеи щеше да отнеме най-малко три дни. А ако вагаарите не се сблъскаха с някакви технически проблеми, откраднатият крайцер щеше да набере твърде голяма преднина и, „Посланик Чаф“ нямаше да го настигне, преди да се измъкне от Редута.
— Скоро си заминавате, нали? Джинзлър се обърна отново към Евлин.
— Да. Заедно с теб, майка ти и всички останали.
— Искам да кажа, че веднага щом оправите кораба на синьо… на чисите, ти, Мара и Люк ще потеглите.
— Но ще се върнем. Или поне ще се върне кораб на чисите. И те ще ви закарат, където пожелаете.
Тя поклати глава:
— Където и да отидем, Улиър пак ще ме затвори.
— Няма. Вероятно си е извадил поуки от случилото се днес. Ако не беше ти, щяха да загинат още много хора.
— Това е без значение. Поне за тях — въздъхна: — Иска ми се изобщо да не бяхте идвали тук. Тогава…
— Какво щеше да стане тогава? Щеше да живееш цял живот в лъжи?
— Можех да се преструвам. Много хора са го правили — погледна го право в очите: — Дори и ти.
Остро усещане за вина го прободе в гърдите.
— Това е различно. Ако не им бях казал, че съм посланик, чисите нямаше да ме вземат.
— Но сега си тук — напомни му тя. — Можеше отдавна да признаеш истината.
— Да, само че сега не става въпрос за мен, малка госпожице. Говорим за теб. И въпросът е, че не бива да се срамуваш^ от способностите си.
— Прав сте — обади се зад гърба им Пресор. — Но това не означава, че трябва да ги разтръби на всеослушание.
Джинзлър се обърна. Пресор и Розмари стояха в коридора, пазителят бе преметнал през ръката си няколко чувала.
— Донесох ви още чували — каза той, измъкна един и го хвърли към Евлин. — Найлонови са, така че няма да подгизват.
— Благодаря — отвърна тя и му подаде пълен.
— Мисля, че трябва да отидеш при останалите на К-6, Евлин — обади се Розмари и загрижено огледа превръзките на дъщеря си. — Там ще ти е по-добре.
— На теб щеше ли да ти е по-добре? — отвърна рязко Евлин. Розмари стисна устни.
— Вероятно не — призна тя. — Директорът Улиър сигурно е разпространил новината.
— Не се и съмнявам — каза Пресор. — Но ми се струва, че има начин да оправим нещата.
— Как? — попита Розмари.
— Ами помисли малко. Освен случилото се в турболифта, където няма свидетели, единственото друго нещо е предавателят в заседателната зала. Лесно можем да потулим нещата, като заявим, че е дело на посланик Джинзлър.
— Само че аз не съм джедай — изтъкна Джинзлър.
— Може да сте ни излъгали — отвърна Пресор. — Или пък самият вие не сте знаели, че притежавате способности в Силата.
— Все пак сте брат на известен джедай — добави замислено Розмари. — Може би приказките в заседателната зала са стимулирали вашата, а не енергията на Евлин.
— Да не би да предлагате да излъжа заради дъщеря ви? — възкликна Джинзлър.
Розмари устоя на погледа му.
— Защо не? Вие и вашите хора я забъркахте в тази каша.
— Това не е каша, а невероятна възможност. Евлин се размърда.
— Посланик Джинзлър смята, че не бива да се срамувам от това, което съм.
— На посланик Джинзлър не му се налага да живее тук — изгледа го кръвнишки Пресор.