— За момента ми се налага — отвърна войнствено Джинзлър. — И този момент може доста да се проточи. Едва след като прочистим всички електрически червеи, ще знаем дали не са нанесли тежки поражения на системата. Няма да се учудя, ако се окаже, че „Посланик Чаф“ никога повече няма да успее да полети.
— Не ми се вярва да сте се досетили да вземете с вас още някакъв кораб с хипердвигатели.
— Всъщност бяха три — отвърна намръщено Джинзлър. — Совалката на имперските войници и корабът на Люк и Мара. Вагаарите са ги повредили на излизане. Талшиб твърди, че са си направили труда да унищожат и собствената си совалка, а тя дори не беше с хипердвигатели.
Пресор поклати глава:
— Чудесно са си свършили работата. След колко време чисите ще изпратят някой да ви търси?
— Не знам. Формби е такъв конспиратор, че не съм сигурен дали някой друг изобщо подозира за нас. Разбира се, на командната станция знаят, но вагаарите може да планират да я унищожат на връщане. Ако успеят, ще минат месеци преди някой да мине оттук случайно.
— Това може да реши проблема — прошепна Евлин. Всички се извърнаха към нея.
— Кое? — попита Пресор.
— Ако останат всички, ще трябва да пратят и Люк, и Мара на К-3, а няма как да го направят.
— Така е — съгласи се колебливо Джинзлър. Изобщо не се бе сетил за тази възможност.
— А те могат да ме научат как да стана истински джедай — продължи Евлин и погледна майка си. — И тогава повече няма да се страхуваме, защото няма да посмеят да ми сторят нищо.
Розмари протегна ръка и приглади косата на дъщеря си, на лицето й бе изписано странно изражение.
— Евлин…
— Нали това искаш? — настоя Евлин. Обърна се отново към Джинзлър: — Нали и вие това искате?
— Да, искам да развиваш дарбата си. Но единствено ние знаем за вагаарите и за това, че те разполагат с маршрут през Редута. Ако останем тук, ще загинат още много чиси.
— А това толкова ли е важно? — попита предизвикателно Евлин.
— Разбира се, че е важно — отвърна Розмари. Гласът й звучеше тъжен, почти примирен, но същевременно се долавяше някакво спокойно достойнство. — Посланик… сещам се за още един кораб с хипердвигатели. На К-3 има един двуместен „Делта-12“.
Пресор се извърна към сестра си с увиснала от изненада челюст.
— Какво?
— „Делта-12“ — повтори тя. — Двуместен кораб с хипердвигатели. Татко ми го показа веднъж, като работехме там.
— Не съм подозирал, че тук има подобно нещо — въздъхна Пресор.
— Малцина знаят за него. И едва ли някой има обяснение, защо изобщо е бил взет на „Изходящ полет“. Поне татко така казваше. Проблемът е, че управителният съвет го накара да разглоби хипердвигателя. Не искаха някой джедай да го намери и да избяга.
Джинзлър предпазливо си пое дъх. Кораб с хипердвигатели…
— Значи двигателят е бил разглобен, а не унищожен? И всички части все още са налице?
— Сигурна съм, че татко ги е запазил. Работеше много внимателно. Прибра ги в един склад и ги заключи. Ако успеете да го сглобите отново, поне някой ще отиде да потърси помощ.
— Значи ще ни помогнете да си заминем — изгледа я изпитателно Джинзлър, — въпреки че ако останем тук, това ще спаси дъщеря ви?
— Да ви задържа против волята ви? И с цената на живота на толкова много чиси? — тя поклати глава. — Не бих го сторила. Дори и заради дъщеря ми. „Джедаите служат на останалите в името на доброто на галактиката“ — сведе поглед към Евлин, на устните й изгря горчива усмивка: — Виждаш ли, дори знам кодекса им…
Евлин я прегърна:
— Знам, че ще постъпиш, както трябва. Джинзлър си пое дълбоко дъх.
— Мара?
След три секунди на вратата се появи Мара, последвана веднага от капитан Талшиб.
— Какво има? — попита тя и се огледа внимателно.
— Розмари твърди, че на К-3 има стар „Делта-12“. Чувала ли си за този модел?
— Звучи ми смътно познато — намръщи се тя. — Разкажи нещо повече.
— Правеха ги в системата Куат. Там произвеждаха цялата серия „Делта“, дори „Делта-7“ „Въздушен поток“, който джедаите използваха като изтребител в началото на Войните на клонингите. По принцип моделът е без хипердвигател, но „ТрансГалМег Индъстрис“ му добавиха хипердвигателен кръг. „Делта-12“ е по-голяма двуместна версия на „Делта-7“ и го продаваха без оръжия.
— Щом казваш. И какъв е въпросът?
— Въпросът е дали ти и Люк можете да го управлявате.
— Но хипер двигателят е свален — напомни Пресор.
— Оставете хипердвигателя на мен, аз ще го оправя — отвърна кисело Джинзлър. — Ще можете ли да летите с него?
— Ако го оправиш, ще полетим.
— Можеш да го оправиш?!? — възкликна възхитено Евлин.