Джинзлър се извърна към нея. Момиче със способностите на джедай… и въпреки това впечатлена и изпълнена с възхита от това, че той може да поправи един хипердвигател.
Сякаш стоеше пред сестра си както преди толкова много години…
— Странни таланти за един посланик — прошепна Пресор. Джинзлър се извърна към него и се изпъна в цял ръст.
— Не съм посланик, пазителю — обяви той и гласът му отекна в коридора с непозната до този момент гордост. — Аз съм електротехник — усмихна се на Евлин: — Като баща ми.
Като от дъното на дълбок кладенец долетяха обичайните думи:
— Обичам те.
Люк премига и отвори очи, борейки се със също толкова познатото объркване. В операционната беше тъмно, светеше само една аварийна лампичка, но въпреки това той лесно позна надвесеното над него лице.
— Здравей, Мара — думите излизаха трудно от пресъхналото му гърло. — Как е положението?
— По-добре, отколкото когато изпадна в транс. Но първо ми кажи ти как си.
Люк си пое дълбоко дъх.
— Мисля, че вече съм добре. Мускулите и кожата са наред — размърда рамене. — Боли ме само лопатката на лявото рамо.
— Там те е уцелил голям шрапнел — Мара го извъртя на дясната страна и докосна с върховете на пръстите си не съвсем заздравялата рана. — Ще ти трябва повече време.
— Е, поне време имаме достатъчно — Люк огледа тъмната зала. Очевидно пуснатите от Биърш електрически червеи бяха засегнали напълно електрическата система на „Изходящ полет“. — Хайде, твой ред е.
— Вагаарите не са си направили труда да убият чисите при напускането на „Посланик Чаф“. Загинали са единствено тези, които бяхме оставили на крайцера. Явно тяхната смърт сме усетили на К-1. Но корабът е напълно парализиран от електрически червеи — тя се смръщи: — Повреден е и „Мечът на Джейд“, разбира се.
— Ясно — на Естош му се пишеше зле, ако Мара го спипаше. Нямаше да му се размине дори и да бе одраскал само боята по корпуса. — Значи, в общи линии, не можем да мръднем от тук.
— Е, все пак сме по-добре, отколкото се надяваше Биърш. Джинзлър измисли някакъв номер за електрическите червеи, така че след три-четири дни корабите ще са в изправност — тя се усмихна: — А още по-хубавото е, че тук има скътан малък „Делта 12“.
— Никога не съм чувал за такъв модел. В изправност ли е?
— В момента му правят окончателната проверка. Джинзлър престана да се прави на посланик и се върна към ролята си на електротехник.
— Доста по-полезна професия в момента. Ами останалите? Всички ли са добре след битката?
— Да, макар че ще трябва да отложим празненството, защото никой не е в състояние да танцува. Щурмоваците са най-зле, но Фел ме увери, че ще се оправят. Големият въпрос сега е дали се чувстваш готов за едно малко пътуване.
Люк вече се бе досетил накъде отиваше разговорът.
— Искаш да се опитаме да вдигнем тревога, преди вагаарите да се измъкнат от територията на чисите?
— За предпочитане е дори преди да излязат от Редута. Не забравяй, че на командната станция ги чакат скрити изтребители.
— Да, вярно — Люк всъщност ги бе забравил. — Смяташ ли, че ще се опитат да я унищожат?
— Аз бих го направила. Към момента разполагат с не повече от шест часа преднина. Освен това и в най-добрите си дни крайцерите не са били известни с високата си скорост. А и ние знаем накъде са тръгнали. Ако успеем да излетим следващите един-два часа, можем дори да ги изпреварим.
— Аха.
Мара наклони глава:
— Не ми изглеждаш убеден.
— Просто се замислих. Ами храна и въздух? Ако не се лъжа, тези модели „Делта“ са за къси разстояния.
— Запасите са напълно достатъчни — увери го Мара. — А ни трябва само до командната станция.
— Ами разпознавателен сигнал? Чисите на „Браск Ото“ едва ли ще приемат думите ни на доверие.
— Със сигурност — съгласи се Мара. — Формби ми даде запис, в който говорят той, Драск и Талшиб. Освен това Драск ми разкри паролата или по-точно — тази парола, която ще е валидна в деня, когато пристигнем там: две-пауза-едно-пауза-две.
— Добре звучи — изсумтя Люк и се изправи седнал. — Има ли време да хапнем, преди да потеглим?
— Приготвили са ни да вземем обяда с нас. Потегляме веднага щом Джинзлър приключи с проверката на кораба.
— Значи вече е време — обади се от прага Джинзлър. — Напълно приключих с…
Той замълча. Люк усети внезапната промяна в излъчването му:
— Какво има?
— Може ли да погледна този лазерен меч? — попита с присвито гърло Джинзлър.
— Разбира се — Люк го измъкна от колана си. — Намерихме го на командния мостик на К-1.
— Предполагаме, че е на Хоръс Кбаот — добави Мара.