— Просто се зачудих защо да се задоволяваме само с предупреждаването на станцията „Браск Ото“. Крайцерите са бавни, но са изключително издръжливи и аз се съмнявам, че Траун е успял да повреди всичките оръжия по време на атаката. Дори и да предупредим станцията, на чисите ще им е доста трудно да се справят едновременно с крайцера и с изтребителоносача.
— Съгласна съм. И какво предлагаш?
— Да пресрещнем крайцера, да се качим на борда и да го превземем — усмихна се той.
— Аха. Само ние двамата? Люк сви рамене:
— Ще ги изненадаме.
— Е, това звучи твърде налудничаво дори и за нас — съгласи се сухо Мара. — А някаква по-ясна идея, как ще се качим на борда, без да ни забележат и да ни унищожат на мига?
— Измислил съм го. Когато с Евлин бяхме в турболифта, преди да се спуснем по пилона, хвърлих лазерния меч към преддверието. Ако херметическите врати работят, те ще са изолирали целия отсек. Ние ще влезем покрай останките от пилона, ще запечатаме направената от мен дупка, ще включим системите за поддръжка, херметическите врати ще се отворят и сме вътре.
— Страхотно. И ще ни остане само да си проправим път през двеста вагаари, за да превземем кораба.
— Нещо такова. Ще рискуваш ли? Мара сви рамене:
— Защо не? Не съм планирала нищо друго за следобеда.
— Добре — Люк избърса устни и пръсти в салфетката и я хвърли в празната чиния. — Значи само трябва да измислим къде точно ще ги причакаме.
— Става — Мара остави шоколада си недояден. — Само че това е моя работа. Твоята единствена задача в момента е да приключиш с лечението си.
Люк смръщи вежди, но не можеше да отрече, че е права.
— Както кажеш — въздъхна той театрално и спусна облегалката на креслото, за да се излегне. — Винаги оставяш най-забавната част за себе си.
— Знам — отвърна мило Мара. — Но оценявам, че нямаш нищо против. А сега заспивай.
— Добре — Люк пое дълбоко дъх и се присегна към Силата. — Не забравяй да ме събудиш, когато пристигнем.
— Първо на теб ще кажа — обеща тя. — Приятни сънища.
Последното нещо, което видя, преди тъмнината на лечебния транс да го погълне, бе как лъскавата червеникава грива се навежда над командното табло.
ГЛАВА 24
— Обичам те.
Люк се размърда и излезе от лечебния транс.
— Пристигнахме ли? — попита той, навлажнявайки пресъхналите си устни.
— Да — потвърди Мара. — А по-важното е, че и крайцерът вече е тук. Навлезе в системата преди петнайсет минути и сега маневрира около планетата, за да заеме позиция за следващия скок през хиперпространството. Ще се срещнем след около половин час.
Люк погледна астероида, до който Мара бе скрила изтребителя.
— Хубаво място — поздрави я той. — Как успя да се промъкнеш, без да те забележат?
— Всъщност ние ги изпреварихме. Като дойдох, ги нямаше, реших, че са загубили час-два някъде по пътя, и се настаних да ги чакам.
— Добре — той се протегна отново и изправи облегалката на креслото. — Къде точно се намираме?
— Е, това е лошата новина — на час-два от командната станция „Браск Ото“. Ако ни се изплъзнат и направят скока през хиперпространството, ще е почти невъзможно да предупредим чисите навреме.
— Предизвикателството си заслужава — каза нехайно Люк. — Мисля, че ще се справим.
Мара го изгледа подозрително:
— Не се правиш на суперджедай, нали?
Люк я изгледа невинно:
— Аз ли?
— Скайуокър… — започна тя.
Той се ухили широко и след това отново стана сериозен.
— Не, нищо подобно. Просто не вярвам да се съпротивляват много. На „Изходящ полет“ им показахме, че можем да ги победим.
— Показахме го на тези, които загинаха — изтъкна Мара. — Не съм толкова убедена, че Биърш и Естош са схванали намека. Не очакваш, като ни видят, направо да се предадат, нали?
— За съжаление. Но и не мисля, че войниците ще се редят да умрат като в кланица. Ако успеем да стигнем до мостика, ще предложа на Естош сделка: да ги оставим да се прехвърлят на изтребителоносача и да си заминат в мир.
— Ескортирани от кораби на чисите, разбира се. А ако не се. съгласи?
Люк смръщи чело.
— Ще се наложи да ги победим.
— Не звучи зле. Хайде, има време да хапнеш нещо набързо. Когато крайцерът се появи иззад астероида, двамата вече бяха в скафандрите и седяха пред контролните табла. Беше подранил с около пет минути от очакваното. Естош явно изстискваше стария кораб до краен предел.
— Да започваме — прошепна Люк, като се взираше в огромното метално туловище и се опитваше да прецени в кой точно момент да изскочат от скривалището си. Показаха се огромните пламтящи двигатели…