— Прав си — съгласи се Мара. — Като се има предвид колко вагаари унищожихме на „Изходящ полет“ и колко са му необходими за управлението на крайцера, нищо чудно, че не му достигат войници.
— Или пък просто Биърш е бил прекалено самоуверен.
— Понякога си такъв оптимист — поклати глава Мара. — Изненадвам се, че не се занимаваш с политика. Хайде, да вървим, преди да измислят нещо ново.
Стигнаха до следващия завой без никакви инциденти и там спряха, за да се огледат. Все още никаква следа от врагове, но двайсетина метра по-надолу коридорът бе препречен от спусната от тавана аварийна врата.
— Изглежда чисто — прошепна той.
— Но точно там излизат три помещения — изтъкна Мара. — Чудесно място за засада.
Люк притвори очи и се присегна със Силата. Усещаше присъствието на враговете в целия крайцер, разпръснати като малки горещи мехурчета в студена зала. Но като че ли никое от тези мехурчета не бе наблизо.
— Не долавям нищо пред нас.
— И аз — призна неохотно Мара. — Но въпреки това не ми харесва.
— В такъв случай колкото по-бързо го минем, толкова по-добре.
Той огледа празния коридор зад гърба им, зави зад ъгъла и тръгна напред. Премина вратата към помещението вляво и в този миг следващата се отвори и от там изскочиха пет ръмжащи вълкодава. Той спря и вдигна лазерния меч. Зад Мара се чу отварянето на друга врата, показаха се още четири хищника и блокираха пътя за отстъпление.
— Е, много мило — измърмори Мара. — Виждаш ли какъв е модният стил на вълкодавите този сезон?
Люк едва сега забеляза завързаните под корема на животните гранати.
— Тъкмо се чудех какво са намислили — отбеляза той, стисна здраво меча и се замисли. Вълкодавите все още се задоволяваха само да ръмжат от разстояние. Но положението можеше да се промени всеки момент.
Мара бе стигнала до същия извод.
— Да пробваме стратегическо отстъпление, докато измислим как да се измъкнем — предложи тя, застана вдясно от Люк и натисна бутона за вратата до него. Тя се отвори и Мара набързо огледа помещението. — Чисто е. Идвай.
Двамата се пъхнаха вътре с извадени мечове. Вълкодавите не понечиха да ги последват. Мара натисна бутона и вратата се затвори. Люк намери копчето за осветлението, натисна го и прибра меча.
Оказаха се в една от помпените зали. Стените и таванът бяха плътно опасани от различни по големина тръби, които влизаха и излизаха от две огромни бръмчащи правоъгълни кутии, където се намираха помпите.
— Много уютно — измърмори Люк. От залата нямаше други изходи, но това не означаваше нищо за джедай с лазерен меч.
— Дай да си направим задна вратичка.
Извади меча си.
— Почакай! — спря го Мара.
Люк спря и се извърна през рамо.
— Какво?
Тя напрегнато се взираше в стената.
— Люк, каква е обичайната процедура при запечатването на пробойна в корпуса?
— Изпращаш няколко ремонтни дроида, затваряш аварийните врати, изсмукваш въздуха, за да изравниш налягането, и след това отваряш вътрешните врати, за да им дадеш достъп до повредата.
— Точно така — кимна Мара. — Вагаарите са имали четири дни, за да запечатат направената от теб дупка в преддверието на турболифта. Знаем, че дроидите по поддръжката и ремонтните дроиди все още функционират и са отстранили щетите от атаката на Траун. А дори и да са се скапали, Естош със сигурност разполага с няколко скафандъра и не е било проблем да изпрати своите хора да поправят корпуса.
— Но не го е направил — каза замислено Люк. — Защо?
— Защото, ако бяхме дошли по пилона и бяхме намерили дупката запечатана, можехме да решим да се качим на борда от другаде — отвърна мрачно Мара. — А по този начин те с голяма доза сигурност могат да предскажат къде ще се появим, и следователно да превърнат този коридор в смъртоносна клопка — кимна към стената: — Така че вероятно това е част от замисъла.
— Права си — съгласи се Люк, прибра меча и отстъпи назад.
— В такъв случай най-добре да оставя тази работа на теб.
С три нежни разреза тя проби дупчица в стената.
— Страхотно — изръмжа тя и подуши рукналата течност.
— Отработено гориво. Естош любезно ни предлага възможността да се взривим.
— Колко мило от негова страна — Люк вдигна поглед към тавана. — Чудя се дали са виждали колко нависоко скачат джедаите.
— Съмнявам се. Но не е необходимо да си джедай, за да се изкачиш по плетеницата от тръби, така че най-вероятно са се погрижили и за тавана.
— Така е — призна той. — А надолу? Някаква представа, какво има под нас?
— Ами би трябвало да са подпорни греди, инсталации и други глупости. Но там много-много не бива да се размотават лазерни мечове.