Стигнаха до нивото на командния мостик без повече инциденти. Или вагаарите бяха напълно обезкуражени от провала на огнения капан, или Мара бе права и отбраната им бе съсредоточена единствено в онзи коридор.
Но до самия мостик ги чакаше още път и вероятно Естош щеше да прати всичките си войници срещу тях. Нащрек, стискайки лазерните мечове, те поеха напред.
Люк се чудеше дали вагаарите не са се предали. Както вече бяха установили на долните палуби, разрушенията бяха най-големи в средата на крайцера, където атаката на Траун методично бе унищожила турболазерните оръдия и генераторите на щита. Отломките и падналите тавани предлагаха чудесни места за засада, но вагаарите не се опитаха да ги използват. От време на време срещаха кутии с експлозиви, сякаш захвърлени при паническото бягство на враговете от приближаващите джедаи. Двата капана, които не можеха да бъдат подминати, бяха бързо обезвредени.
Преминаха през централната част и навлязоха в отсека на екипажа. Тук съпротивата бе малко по-добре организирана. Групи от по трима до петима вагаари дебнеха по завоите и щом зърнеха Мара и Люк, откриваха ураганен огън. Сетивата и рефлексите на джедаите за сетен път се оказваха повече от достатъчни и обикновено след няколко секунди пришълците осъзнаваха, че елементът на изненадата отново им се е изплъзнал, и се оттегляха в сенките. По всичко личеше, че Естош е на прага на отчаянието.
Но Мара отказваше да го повярва.
— Намислил е нещо — прошепна тя и прескочи телата на двамата вагаари, които бяха имали лошия късмет отразените от нейния меч изстрели да ги уцелят смъртоносно.
— Разбира се, че е намислил нещо — Люк огледа поредния пресечен коридор. Този път никой не ги очакваше. — Въпросът е какво. Какво друго са взели със себе си организаторите на „Изходящ полет“, което той би могъл да използва срещу нас?
— Скоро ще разберем. След няколко минути ще сме на мостика.
Продължиха предпазливо напред. След три минути пристигнаха.
Беше абсолютно същият като на К-1, само без големите разрушения от сблъсъка с астероида. Коридорът пред радарната зала се простираше по цялата ширина на кораба. Към залата водеха две врати — едната от коридора, от който идваха Люк и Мара, а втората — от главния десен коридор на трийсетина метра вдясно от тях. Мостикът трябваше да е след радарната зала и вероятно стените и вратата му бяха силно укрепени.
— Очакват ни — присегна се със Силата Люк. — Доста са. Усещам, че ни очакват.
— Нищо чудно. Какво предлагаш?
Люк погледна към изхода на главния десен коридор. Вагаарите бяха затворили вратите на радарната зала, което означаваше, че няма да се предадат лесно.
— Влизаме направо — реши той. — Или са минирали и двете врати, или са съсредоточили всичките си усилия върху опазването на самия мостик. И в двата случая…
— Почакай — спря го Мара, наклонила глава на една страна. — Чуваш ли?
Люк се намръщи. Към обичайните шумове на кораба се бе прибавил нов — дрънчене на метал. Отново обърна глава към изхода на главния десен коридор и изведнъж от там се показа машина на колела. Изскочи в широкото пространство пред радарната зала, спря и започна да се разгъва като цъфтящо метално цвете.
— О, не! — въздъхна Мара, прехвърли лазерния меч в лявата си ръка и извади бластера.
Закъсня. Машината приключи с разгъването си, извитата глава щръкна над трите крака, ръцете се протегнаха хоризонтално напред, появи се мъгливото проблясване на защитното поле и отрази изстрела на Мара към тавана. Главата се извърна, сякаш едва сега забеляза натрапниците, ръцете се извиха и насочиха бластерите към тях.
Истинска дроидека. И за разлика от онази, с която се бяха сблъскали не толкова отдавна в кръчмата на Джерф Хъксли, тази бе напълно изправна.
И ги държеше на мушка.
ГЛАВА 25
Дроидеката откри огън, Мара се извъртя, за да заеме отбранителна позиция, тъй като мечът й бе в лявата ръка, но в този миг пред нея изскочи Люк и отклони прицеления в гърдите й изстрел.
— Да изчезваме! — извика той.
Не беше нужно да повтаря. Отстъпвайки пред ураганния огън, те се скриха в главния ляв коридор.
— Е, това вече…
— Приказките по-късно! — спря я Люк. — Чувам я да идва насам.
Мара изруга под нос, прибра бластера обратно в кобура на китката си и хукна.
— Чакай малко! — спря се изведнъж тя, беше й хрумнало нещо. Зави към отворената врата вдясно. — Ти върви напред.
— Какво? — забави крачка Люк.
— Имам предчувствие — изсъска тя. — Върви, преди да те е видяла да си говориш сам.
Усещаше, че той не разбира какво прави, и изобщо не е щастлив, че я оставя сама. Но както тя усещаше съмненията му, така Люк долавяше увереността й, че рискът си заслужава. Той кимна и хукна отново по коридора. Мара наостри уши, тракането на дроидеката се промени леко при вземането на резкия завой и след това машината се затъркаля след Люк. Тракането се промени отново, когато забеляза целта си в далечината, и се втурна да я преследва. Мара направи още няколко крачки навътре в залата, надявайки се сензорите на дроидеката да не я засекат, извади бластера и го насочи към вратата. Щеше да има възможност само за един изстрел…