— Питаш ме дали не долавям някакво джедайско предчувствие? — Мара смръщи чело. — Би ми се искало да е така. Но предполагам, че става дума по-скоро за вродената ми подозрителност.
— Не, не е само това — възрази замислено Люк. — Има още нещо, нещо по-дълбоко от обикновената предпазливост и подозрителност. Аз се чувствах по същия начин, когато Йода ми каза, че ще трябва да се изправя срещу баща си, за да стана истински джедай.
— Но аз вече минах през изпитанието. Ти каза, че за превръщането в джедай е нужна саможертва. Аз направих своята — насочи пръст към планетата под тях: — Точно тук долу.
— Знам — Мара усети топлата му загриженост. Благодарение именно на нейната саможертва се бе породила връзката между двамата. — Не говорех за саможертвата. По-скоро за… Не знам. Наречи го нуждата да се изправиш срещу миналото си.
Мара изсумтя.
— Никога преди не съм била на територията на чисите. Какво общо има ходенето там с миналото ми?
— Не знам. Просто ти казвам как усещам нещата, нищо повече.
Мара въздъхна:
— Искаш да отидем, нали?
Люк се присегна и хвана ръката й.
— Мисля, че трябва да отидем. Ако Парк е прав и срещу нас наистина се е насочил ужасяващ враг, ще ни трябват всички съюзници, които можем да съберем. Ако съществува и най-малкият шанс да привлечем чисите на наша страна, длъжни сме да се възползваме от него.
— Така е — Мара усети тръпки по гърба си. — Само дето Парк може и за това да лъже. Но щом ще вървим, най-добре да потеглим веднага.
Стисна ръката на Люк, дръпна своята и включи предавателя:
— Да се свържем с Парк и да му поискаме координатите на Крустай.
ГЛАВА 3
„Мечът на Джейд“ нямше никакви проблеми със скоростта и затова пристигнаха в системата Крустай ден по-рано от предвиденото. Тук за разлика от спокойното небе над Нираван ги очакваха посрещачи.
Веднага ги пресрещнаха пет странни изтребителя с големината на имперския „Хищна птица“.
— Идентифицирайте се! — заповяда рязък глас на поносим основен език.
— Майстор джедай Люк Скайуокър и рицар джедай Мара Джейд-Скайуокър — отвърна Люк и хвърли поглед на тактическия екран. Изтребителите се бяха подредили от двете страни на „Меча на Джейд“ като невинен ескорт, но формацията бе достатъчно добра и за атака. — Тук сме по покана на аристокра Чаформбинтрано от Петата управляваща фамилия.
— Добре дошли, Скайуокър. Ще ви придружим до дипломатическия кораб на аристокра.
— Благодаря.
Един от изтребителите се отдели пред останалите и зави наляво към планетата. Люк промени курса и го последва.
— Какво ще кажеш?
— Не си личи да са заели наши технологии — отвърна Мара, която разглеждаше данните на радара. — Повечето от оръжията са непознати, но са на основата на енергийни торпеда. Засичам и няколко ракетни установки по кила.
— Протонни торпеда? — предположи Люк, изучавайки схемите на радарите.
— Изглеждат ми малко прекалено големи, но не съм сигурна. Не бих искала да се изправя в битка срещу един от тези изтребители, да не говорим срещу пет.
— Ще направим всичко по силите си да избегнем сблъсъка. Все пак е странно, че не са използвали наши технологии, като се има предвид връзката на Траун с Империята.
— Чу какво каза Парк — напомни Мара. — Тук не тачат много Траун.
— Да, но какво по-разумно от това да преглътнат гордостта си, когато става дума за полезни технологии? Принципите на повечето хора не стигат чак дотам.
Мара сви рамене:
— Може би най-сетне сме попаднали на общество, където принципите винаги важат.
Дипломатическият кораб, за който пилотът на изтребителя бе споменал, също ги изненада. Беше много по-голям, отколкото Люк очакваше, почти един път и половина колкото корелианските корвети, използвани в Новата република за същата цел. Освен това за разлика от изчистения силует на корветите корабът на чисите бе ръбест и ъгловат и приличаше по-скоро на груб каменен модел на монкалмариански крайцер.
— Интересен дизайн — отбеляза Мара. — Чудесно би се прикривал в астероидни полета.
— Направо ще се слее с пейзажа — кимна Люк. — Тъкмо си мислех, че няма как да бъде сбъркан с нещо друго. Доста полезно за дипломатически кораб.
— Сигурно. Или просто чисите си падат по големите груби кораби. Мен повече ме тревожи какъв ще е хангарът.
Люк изтръпна. „Мечът на Джейд“ й бе подарък от него и Мара ясно бе дала да се разбере какво ще се случи с всеки, който одраска боята по корпуса. Можеше да има неприятности.
За щастие нищо подобно не се случи. Хангарът, към който ги насочиха, бе доста по-малък от обикновено, но с гладки стени, без ъгли и чупки. Пространството за маневриране бе напълно достатъчно и Мара успя да приземи кораба още от първия опит.