Изведнъж пред погледа й проблесна метал. Присегна се към Силата и натисна спусъка.
Дроидеката прелетя край нея и от коридора се чу внезапна какофония от скърцащ метал — машината бе спряла рязко, за да се справи с неочакваната атака по фланга. Мара скочи на крака и се втурна към вратата, надявайки се, че ще успее да стреля отново, преди дроидеката да възстанови равновесието си.
Но машината бе прекалено бърза. Когато Мара изскочи в коридора, тя вече бе започнала да се извърта към нея. Мара се прицели в сензорите на главата и отново натисна спусъка.
Твърде късно. Дроидеката включи защитното си поле навреме и отрази изстрела. Изправи се в пълен ръст и оръжията й се насочиха към Мара. Тя пусна бластера, извади лазерния меч и го вдигна пред себе си. Бластерите на дроидеката потрепнаха леко.
Изведнъж нещо голямо и черно прелетя по коридора, стовари се върху машината и първият й залп отиде в пода. Мара отстъпи по коридора, отблъсквайки изстрелите с лазерния меч. Втори предмет се стовари върху дроидеката и тя се възползва от объркването й, за да спринтира към десния коридор. Надяваше се, че някой враг не се спотайва зад ъгъла…
Нямаше никой. Десетина метра по-надолу изскочи Люк с вдигната длан.
— Спокойно. Не те преследва.
— Дано си прав — Мара дишаше тежко и задъхано. — Какво хвърляше по нея?
— Каквото намерих — посочи съседната работилница. — Първото бе някакъв трансформатор, а второто — счупена двуметрова греда.
— Доста са тежички — отбеляза обезсърчено Мара и двамата влязоха в работилницата. — След като подобни удари не постигнаха нищо, няма да се справим с нея по този начин.
— Права си. А ти? Какво стана с изстрела? Мара сви рамене:
— Сигурна съм, че уцелих сензорите на главата, но нямам представа, какви са повредите. Вероятно не са големи — след това нямаше проблеми с прицелването.
— Значи, като се сгъва, за да се придвижи, дроидеката изключва защитното си поле?
— Точно така. С включени защитни полета може само едва-едва да се клатушка напред. Проблемът е, че сгъната развива висока скорост и човек не може да се прицели добре.
— Особено с такъв малък бластер. Може би е добре да потърсим нещо по-мощно и да пробваме отново.
— Може — отвърна не особено убедено Мара. — Но тогава ще си имаме други проблеми. Колкото по-мощен е бластерът, толкова е по-голям, тежък и тромав. Дори и с помощта на Силата не ми бе лесно да я уцеля с моя, а с нещо по-тромаво трудно ще компенсираме скоростта и маневреността на дроидеката.
— А ако не се движи? Един голям бластер ще пробие ли защитното поле?
Мара поклати глава:
— Досега не съм си имала работа с дроидека, но вероятно по-скоро ще ни трябва истинско оръдие.
— Значи единственият изход е да я атакуваме по време на движение — заключи Люк. — Може би трябваше да пробваш да я нападнеш от засада с лазерния меч вместо с бластера.
— Нямаше да стане. Трябваше да се скрия точно до вратата и тогава тя щеше да ме усети, преди да се приближи достатъчно.
— Ами сега, след като сензорите й са повредени?
— Не ми се иска да пробвам — отвърна колебливо Мара. — Дроидеките са с няколко различни комплекта сензори — излъчване, вибрация, какво ли още не. Може да се прицелва, като използва комбинация от данните на различните сензори.
— Страхотно — Люк звучеше все по-потиснат. — Не може да използваме бластери, нито пък лазерни мечове. И как са се справяли с тези машини джедаите от онова време?
Мара се усмихна:
— Бягали са. Не си спомням да съм чувала сам джедай да се справи с такава машина със защитно поле.
Люк бе неприятно изненадан.
— Охо…
— Охо, я — Мара подаде глава в коридора. — Нали каза, че е спряла?
Люк кимна.
— Чух я да се разгъва. Ако съдим по посоката на звука, мисля, че се е настанила между двете врати пред радарната зала.
— Като голям метален ворнскр.
— Абсолютно — Люк като че ли се поободри малко. — Сега поне знаем какво са били взели организаторите на „Изходящ полет“. Но откъде, по дяволите, са намерили дроидека? Мислех, че тогава единствено Търговската лига ги е произвеждала.